Здравейте приятели на Розали!

Толкова много изчетох за отношенията дете-родители с надеждата да намеря отговор на моите проблеми с детенцето ми, което толкова много обичам.

С бившия ми съпруг осиновихме най-прекрасното момиченце на света. Години нещата вървяха, тя е прекрасна и отлична ученичка, много старателна и прилежна.

Аз обаче и причиних голяма болка, защото се разделихме със съпруга ми преди 2 год-тя беше на 11.

С нетипична за тази възраст мъдрост тя разбра, че човек се развежда с друг, но не и с децата си. Дъщеря ми прие видимо без проблем факта ,че ще живея при друг-отговорен и обичлив човек-и сега тя казва, че има трима родители.

Приехме неписано правило-в седмицата да бъде при нас 4 дни, а при баща и 3. Това я устройваше до това лято.

Започна училище-7 кл и открито започна да заявява, че не желае да спазва това и други правила. Тя е максимално задоволена, получава почти всичко, което пожелае, но не е откровена.

Все по често остава при баща си в града, а при нас на село не идва. Когато я попитам защо не иска отговаря, не знам държи се хладно или толкова заинтересовано като да сме съседки в два различни блока.

А при нас е хубаво -имаме малък семеен хотел, превозът и е винаги луксозен, има обич уют собствени удобства, интернет – всичко, но тя не е доволна.

Аз самата съм педагог от доста години, но не от тези, които имат професионални недъзи, но не мога да си помогна. Опитах мисля всичко от авторитарно до либерално отношение, но не чета в очите и обич.

Това че е осиновена тя го знае до някъде, но не желае да говорим по темата.

Знае ли някой какво да правя, че да върна привързаността, която имаше преди помежду ни. Аз познавам пубертета, но моля за съвети! Благодаря ви!