Здравейте читатели на това прекрасно списание.

Искам да ви разкажа моята история за да ми олекне малко, защото вече ще се побъркам от нерви. И така ето моята история...

Имам по голям брат, който не иска да идва в нас, непрекъснато затваря телефона на майка ми и баща ми и познайте кой го отнася след това. Майка ми ме обвинява че заради мен не иска той да идва в къщи, защото когато е тук аз не съм му била обръщала внимание, а това изобщо не е така, той не иска да идва заради нея, защото тя се опитва да контролира живота му а той е все пак на 33 год.

И сега като се сетя че идват празниците и тръпки ме побиват като имам чувството, че брат ми няма да дойде и всичко ще се отрази върху мен. Направо не ми се живее вече и само като се сетя какво ме очаква сълзите ми потичат. Почти непрекъснато плача и само за това мисля.

Мога да твърдя, че нямам и личен живот просто живея на страх. Не знам докога ще издържа....Много ми е тежко в този момент.

Вече си мисля, че имам направена магия за нещастен живот или просто изкупвам някакви грехове, всичко ми минава през главата, а не знам как да постъпя. Просто не знам с какво да докажа на родителите м,и че аз нямам никаква вина за това, което се случва в семейството ни.

Извинявам се, че толкова объркано написах писмото си, но просто не мога да мисля трезво в момента. Желая на всички вас весели празници!