Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Родители
Не съм малкото им детенце вече!
От: Голямата, 18.12.2006
Чета редовно историите ви и давам съвети, когато мога. Аз също не съм човек без проблеми и искам да споделя моят. Имам приятел от известно време и на няколко пъти иска да оставам при него.Опитах се вече да му обясня и за моя радост, той ме разбра, но не знам до кога ще е така.
Проблемът е следният: родителите ми са доста старомодни, в това отношение. Майка ми знае за тази връзка, но не допуска, че може да се стигне до секс между нас преди сватба. А тук още не става и дума за това.
Всеки път, когато излизам с него, тя започва да ми разказва, как когато са се оженили с баща ми, той и е казал, че ако е била спала с него преди сватбата, е нямало да се ожени за нея. Това е тъпо, но се налага да се правя, че съм съгласна.
И как тогава да кажа на нея, че примерно тази вечер няма да остана в нас, а ще съм при него?
Въпроса при баща ми е още по сложен. Той дори не знае, че излизам с някого, понеже ревнува адски много. Нали знаете, мъжете когато имат 2 дъщери, винаги едната заема по-голямата част в сърцето им. Е тази съм аз, което ми играе много лоши номера. Само при мисълта, че може да си имам някой, някого, баща ми изпада в истерия. Той знае, че това ще се случи някога, но все го отлага за поне 10 год,на пред.
Той има все някакви планове за нас, а не осъзнава, че ако се появи някой специален в живота ми, всичко ще остане само като мечта.
Не знам как да постъпя, защото родителите ми могат да бъдат много жестоки -говоря така,защото видях какво направиха със сестра ми. Принудиха я да се омъжи, понеже не харесаха батко ми и за да ги разделят спряха да я издържат. Тогава батко ми и подаде ръка, събраха се и после се ожениха.
Искам съвет от вас мили хора, как да постъпя с родителите си. Аз много ги обичам, и винаги съм отстъпвала пред тяхната дума, но така не се живее вечно.
Имам нужда от свобода, а те не ми я дават! Понякога мисля, че е добре да поговоря с тях, но мисля, че нищо няма да се получи, а за друго не се сещам....




