От доста време се каня да разкажа историята ми. Имам нужда от някой да ми даде съвет. Аз и моят приятел сме на 20. Запознахме се миналата зима. Беше някакъв затворен в себе си не говореше и може би точно това ми направи впечатление и исках да съм с него.

Всичко почна много хубаво. Разбирахме се, правихме различни неща, които не сме правили преди. В последствие разбрах, че съм му първата дълга връзка и в леглото също.

Започнах да разбирам за живота му много и се натъжавах всеки път, и нервите не ми стигаха. Първото нещо, което разбрах беше, че когато бил на 13 чичо му го завел при някаква проститутка да си направи сефтето БЕЗ презерватив – шок. Що за чичо е това ами ако беше се разболял от spin или от друго нещо :(

Винаги съм била до него. Майка му и баща му се държат ужасно с него, той постоянно ги слуша за всичко. Когато е бил малък не е имам собствена стая, както всички знаем едно дете ужасна нужда да си има собствено пространство. Спял е в хола им играел си с играчките до входната им врата. Разказвал ми е как баща му един път го хвърлил на стената и той си ударил главата и до ден днешен имало все още кръв на тапета, а на главата му белег. Разказвал ми е също колко му се е искало да отиде на лагер с класа и родителите му не са го пускали не защото не се имали пари, а просто НЕМОЖЕ.

Няма ги спомените с пастата, с детските дискотеки, които по голямата част от нас ги имаме. Разказвал ми е как майка му му е тъпкала цигари в устата и после го е удряла през устата и устните му били целите в никотин и нищо не можел да и каже за каквото и да е било, защото тя щяла да не го пуска да излиза.

И така от една година го познавам, живеем в Лондон. Той живее с тях и по какъв начин само.. Аз съм самичка тук баща ми ме изпрати да уча тук и се развивам доста добре или по точно се развивах, защото неговия живот ме скапва, ужасно тъжно ми е за него

В момента пак няма стая майка му си имат, но той не спи в един хол, където се пуши нон стоп и вече цвета на пердетата не се знае какъв е, врата не е бяла, той спи ТАМ на един намерен дюшек на земята. Що за родители са тези. Но това е най-малкото. Следващото гадно нещо което аз не повярвах, че едни родители са способни беше, че за половин час закъснение те го гонят от тях казват му да си свали всички дрехи и всичко и да ходил при мен.

Безброй пъти са го гонили и са го обиждали, и са му говорили за мен, и той нищо просто не знам, защо не може да им каже нищо.

Спомням си последния път когато баща му го изгони само защото имаше гости и искаха да отидат в хола и той нямаше къде другаде да си легне или да гледа ТВ.

Аз съм постоянно до него исках да живеем заедно. Заживяхме беше ни добре. Но решихме, че стаята ни е малка, и че трябва да си намерим по голяма квартира. В деня когато хазаина ни каза утре трябва да се изнесете, че идват другите наематели той ми каза, че не иска да живеем заедно било му рано :(

Почувствах се ужасно, разплаках се, защото заради него останах почти на улицата. Почнах да блъскам всичко искаше ми се да счупя всичко около мен, казах му да се маха, че не искам да го виждам ударих го, но в крайна сметка дойдохме да живеем при неговите родители докато си намерим квартира.

Преди 2 дена аз бях на работа и се скарахме по телефона, тръгнах си от работа само и само да се видим да поговорим уж се сдобрихме след два часа се скарахме почнахме да се обиждаме и той в 00:30 ми каза да се махам от неговата къща, бях толкова наранена и ми каза твоя багаж е тука, защото няма къде да си го сложиш, а заради кой стана го попитах аз, а той сменяше темата.

Пак го ударих не беше един път, исках да го смачкам от бой да си изкарам всичката мъка.

Пак се сдобрихме на следващия ден отидох на училище и като се върнах той и майка му седят на един фотьойл и изобщо не ми се зарадва като ме видя стана ми много мъчно :(.

Поговорихме, после той отиде на работа, Уж се оправихме. Седях на pc-то му и търсих какъв подарък да му купя знам, че много иска Самсунг E900 и търсих да го поръчам, когато майка му в този момент ми изтърсва, че нямало нужда да му купувам подаръци почувствах се ужасно и ми вика ти няма ли да излизаш :(

И аз излезнах, защото явно и е доста неприятно, че живея у тях. Разкарвах се не знаех, къде отивам какво да правя сълзите ми капеха една след друга и бях самичка никoй нямаше до мен.

Отидох при моя приятел в почивката му и плачех и го питах, какво ще правим и той ми вика майка ми ми каза, че много съм ти бил угаждал и че не трябвало толкова – шок - още по кофти ми стана каза ми, че не бил готов да живее с мен, че искал да си остане при родителите си, че не им обръщал достатъчно внимание ( О боже те се едно заслужават след това всичкото)

Каза ми, че аз го разделяла с тях, при условие, че когато живеехме заедно той не искаше да ги чува и аз му се молих да се обади на майка му да и каже, че е добре все пак му е майка. Колко още други неща сам му казвала да прави защото все пак никой не се избира родителите и единственото нещо, което можеш да направиш е да ги приемеш.

Сега не знам какво да правя всички казват, че не е за мен, но аз го обичам истински просто не мога да сложа край знам, че и той ме обича когато майка му е няма е толкова спокоен мил :( P.С

Много дълго стана но имах нужда да споделя с вас.