Скъпи приятели, имам много голяма нужда от съвет и то колкото е възможно по-скоро..!

На 23год,съм и колкото и да е странно аз живея все още с родителите си и съответно се съобразявам с тях! Но вече не издържам-търпението ми се изчерпва.

Те са много консервативни, особено баща ми. Обичат да управляват живота ми, и ако не съм съгласна-просто се примирявам, защото мразя кавги и разправии. Знаете ли?!Навярно не сте чували за такива хора?!Аз не обичам да се оплаквам, но вече не издържам!

От страни погледнато, нашето семейство изрежда перфектно-сякаш никога нищо не може да ни се изпречи, защото сме много сплотени - това е един пълен театър, в който всеки от нас си знае добре ролята и я играе без грешно!

Цял живот търпя техните прищевки, само за да са доволни, но те никога не са.. Искаха да следвам и започнах, но знаете ли?! Превърнаха ме в просяк?! Питам се от къде толкова нерви за да търпя?

Паритеq които ми пращаха за храна, бяха 20-30лв, на 2-3 седмици-умирах от глад! Понеже бях първи курс,редовно-не можех да мисля за работа,но после започнах! И те се нахвърлиха върху мен, че щяла съм да прекъсна?!

Искаха да се съберем отново всички и да дойдем в София - направих го и съжалявам! Знаете ли?! Имам сестра, която преди няколко години принудиха да се омъжи, за да се измъкне-бяха я оставили 2-месеца да се оправя както може! Стана ми много болно, когато батко ми/нейният съпруг/ми разказа, как сестра ми му е припаднала в ръцете от глад!

От известно време излизам с един мъж-отдавна не го бях правила, а и нашите много не ме пускат да излизам - когато започне да се стъмва - трябва да съм си в нас!

И така,понеже никъде не ходя почти и съм често на компютъра-преди 1-2месеца се запознах в един сайт с един човек-видяхме се няколко пъти-така, че и с приятеля ми не върви!

Напоследък се чувствам адски зле и не знам какво да направя?! Всъщност имам идея вече, но не знам дали ще е правилно?!

Понеже човека с който се запознах е наясно със ситуацията и ме убеди, че най-добре е да напусна нашите! Иска да отида при него, т.е. да съм по близо до него, понеже той е от друг град! Предлага ми да ми помогне да си стъпя на краката, но аз се страхувам! В смисъл, много ми е мъчно въпреки всичко за родителите ми и не мога да измисля начин да им кажа, че се изнасям без да ги заболи от това?! А и като ги познавам-няма да ме пуснат да си тръгна!

Единственият изход е-да избягам.., но не искам да им причиня това..! Защото аз за разлика от тях-ме е грижа дали ще ги заболи!

Мили хора дайте ми съвет какво да сторя?!Спешно се нуждая,защото е въпрос на няколко дена да се изнеса!
Искам да кажа на всички родители..,моля ви от името на децата ви-не бъдете жестоки с нас-все пак сме кръв от вашата кръв!