Здравейте!

За пръв път влизам във вашия сайт, и искам да споделя един проблем, който с течение на времето започва да се задълбочава и ме плаши.

Омъжих се почти на 19г. за голямата си и единствена любов. Щастието не ме е напускало. Още първата година ни се роди син. Съпруга ми беше най-щастливия баща.

Живеем отделно от родителите си , и сме свикнали да се справяме сами. Той беше любвеобилен баща до навършване на 15 г. на нашия син. Детето започна да се чувства пораснало, да иска да излиза до по късно, да разполага с пари за кафе да стои повече пред компютъра.....

Баща му започна да издава забрани, да му се кара за щяло и нещяло, и имам чувството, че го отблъсква от себе си. Между мен и съпруга ми цари хармония и разбирателство до появяване на сина ни. Аз като майка мисля, че е редно да го подкрепям, защото той трябва да знае, че каквото и да се случи трябва да разчита на нас.

Сина ни вече е на 18 г.и мисля, че се отчужди от баща си, почти двамата не разговарят, аз съм между двамата като между чук и наковалня.

Мъча се да стапям леда но се боя, че не успявам. А стечение на годините проблема се задълбочава. Разбирам, че иска да го прави мъж, но смятам,че не това е начина.

Когато разговарям със съпруга ми на тази тема той ми казва"След като постъпвам така значи така е правилно."

Дайте ми съвет какво да правя. Знам,че той го обича и му желае доброто, но как да убедя сина ни в това.

Как да стопя леда?