Сега ще Ви разкажа моята история:всичко започна преди много години,бях непълнолетна,но въпреки всичко срещнах мъжа на живота си!!!

Той е най-милият,най-нежният,най-внимателният, всеотдаен, точен, искрен и честен мъж сигурно на цялата земя.

Разликата ни е 6 години, но не това ме плаши, той е на половина българин и на половина турчин, но това не ме спря да го обикна. Причината, за да се разделим тогава бяха моите родители, обичам родителите си, не ме разбирайте погрешно, но обичам и него.

Аз много трудно го изживях, не исках да се храня, не спях, не ми се живееше. Някак си съумях да оцелея. Спрях да мисля за него чак преди около година и половина,понеже си бях дала сметка, че повече на дали ще се видим някога повече, мислех си:че се е оженил вече и какво ли още не, НО.....стана така, че един ден, съвсем случайно го открих в един сайт преди 3 месеца,писах му и така след няколко дни вече си бяхме уредили среща, за да се видим.

Когато го видях имах чувството, че сънувам, моят мъж мечта стоеше пред мен, хапвахме си, пийвахме си, смеехме си се на всичко онова, което ни се беше случило през изминалите се 5 години.

Сега родителите ми са разделени, не живеят заедно от 4 години, преди няколко месеца реших, че искам някак си да ги събера и може би ще успея, но се появи той, любовта на живота ми. Дори и след 5 години той си е останал същият добър човек, даже още по отговорен е станал, страхотен мъж е, най-невероятният, който познавам.

Срещахме се известно време, даже пак тръгнахме, чувствах се като принцеса, усещах неговата любов, подкрепа, чувствах се сигурна във всичко, но преди 2 седмици, аз го отблъснах, заради нашите,сега и двамата страдаме взаимно, но не мога да си представя как ще кажа на родителите си-ние пак сме заедно, знам само едно обичам ги и тях,обичам го и него.

Майка ми на времето ми каза,че ще си сложи край на живота, ако ме види с него, баща ми щеше пък да ме пребие от бой, а за бабите,дядовците и така нататък да не говорим-те са хората с още по-традиционно мислене и....никога няма да ми го позволят.

Дай Боже да сме живи и здрави всички,НО толкова ли много искам-искам мъжа,който ще е до мен през целия ми живот да е той и те да го приемат,а това няма как да стане.

Помогнете ми със съвет, докато не е станало твърде късно!