Здравейте,
Ще ви разкажа моята история и ще ви помоля да ми помогнете.
Тази година лятото, по-точно през август, се запознах с него. Той е турчин, а аз българка. Не вярвах, че може да се получи нещо по-сериозно между нас, но любовта не пита. Прекарах с него 3 прекрасни месеца. Беше като в приказките.
Обичах ме се и то много.
Докато един ден моите родители разбраха за връзката ни и се обявиха твърдо против нея. Дори ми казаха, че ако продължавам да се виждам с този човек ще трябва да избирам между тях и него.
А аз съм едва на 19 години и съм изцяло зависима от родителите си. И така по настояване на баща ми аз се разделих с това момче, но ние с него все още се обичаме. Не мислех, че съм толкова влюбена в него, но нали знаете – когато изгубиш нещо тогава разбираш истинската му стойност.
Този човек ме промени. Разбрах, че за да съдиш за един човек първо трябва да го опознаеш. Аз преди също не обичах турци, но разбрах, че и от тях има свестни хора, и че не трябва да слагаме всички под един знаменател.
В момента се чувствам ужасно.
Чувствам се като в “Ромео и Жулиета”, но аз нямам смелостта да се опълча срещу родителите си. Аз разбирам татко и си давам сметка, че с това момче сме от различни религии и ако имаме дете то трябва да приеме една от тези религии и аз не искам това да е турската.
Въпросът поне за мен е много сложен.
Аз обичам родителите си, но обичам и него.
Кажете ми какво да правя?