Здравейте на всички, които имат моята съдба.

Разведох се преди пет години, бях на двадесет и четири от тогава до сега не успях да срещна подходящия мъж за мен и баща на моето дете .

След развода си се запознах с един човек, който много държеше на мен-по думите му, но не можа да приеме Стефи, който беше само на три годнки.

Разделих ме се, защото виждах странна неприязън към детето, а аз не можех да се правя на сляпа.

Далеч съм от мисълта, че някой ще заобича детето ми като свое, но поне да виждам, че иска да свикне с него. От раздялата ми с този човек до сега аз съм сама и ме е страх да допусна някого до себе си, защото не зная как ще приеме детето ми.

Затварям се все повече и повече в мен. Много ми се иска чрез това писмо да намеря хора, които имат моята нелека съдба на самотен родител и да разбера как са се справили с проблеми от този род .

Ще чакам мненията ви.