Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Родители
Да бъда "майка" на баща си???
От: Електра, 02.03.2007
Здравейте.
Имам един проблем, който може би е доста елементарен,но аз не мога да го реша,или по-скоро се страхувам да взема решение.
Аз съм на 20 години. От една година живея при баща ми, с когото никога преди не сме живели заедно. Приятелят ми също живее при мен.
Преди години баба ми,която почина се грижеше за баща ми, сякаш е бебе. След смъртта й, той остана сам и живееше като клошар, къщата се намираше в безобразно състояние, а за личната му хигиена да не говорим.
Истината е, че той няма никакви, дори елементарни навици и винаги е бил до фустата на майка си, а все още е млад човек, на 42 години е.
Откакто съм при него, той започна да прави ремонти вкъщи, с думите че иска да ми е удобно и комфортно, и искал когато се омъжа пак да живея в този дом.
Проблемът ми идва от това,че аз се превърнах буквално в негова "майка". Съобразявам се повече с него, отколкото с приятеля си, а истината е, че той самият не се съобразява с никого.
Още съм на 20 и вместо да се грижа за себе си, аз готвя, чистя и пера на баща си. Това започва от сега, а не искам да си представям какво ще бъде, когато остарее и не може наистина да се грижи сам за себе си.
През целия си живот ли ще трябва да се грижа за него?
При положение, че мен дори не ме е изгледал той, а баба ми и дядо ми по майчина линия. Другия проблем е, че всяка вечер е пиян. Не спи в стаята си, а на дивана във всекидневната, като на сутринта оправям пораженията от нощното му пиене.
С приятеля ми искаме да се изнесем, но трябва да живеем на квартира, а нямаме възможност. Освен това се страхувам,да кажа на баща си,че ще се изнеса, защото ще ме обвини че съм неблагодарна, за това че ми прави уютно жилище и плаща ежемесечните ми сметки.
Просто той не иска да остава сам, а и като има кой да ходи след него му е добре. Не мога да взема решение, а всеки ден хабя страшни нерви и най-лошото е, че в моментите ми на истерии заради него, си го изкарвам на приятеля ми, който е много добър човек и ме подкрепя във всяка ситуация.
Баща ми дори не се сеща да ни остави сами в къщата,защото има къде другаде да отиде, но както казах вече на него му е изгодно някой да се грижи за него и този някой сега съм аз и май винаги ще бъда аз.
Благодаря ви за търпението, с което прочетохте тази отегчителна история, която съсипва живота ми.
Имам един проблем, който може би е доста елементарен,но аз не мога да го реша,или по-скоро се страхувам да взема решение.
Аз съм на 20 години. От една година живея при баща ми, с когото никога преди не сме живели заедно. Приятелят ми също живее при мен.
Преди години баба ми,която почина се грижеше за баща ми, сякаш е бебе. След смъртта й, той остана сам и живееше като клошар, къщата се намираше в безобразно състояние, а за личната му хигиена да не говорим.
Истината е, че той няма никакви, дори елементарни навици и винаги е бил до фустата на майка си, а все още е млад човек, на 42 години е.
Откакто съм при него, той започна да прави ремонти вкъщи, с думите че иска да ми е удобно и комфортно, и искал когато се омъжа пак да живея в този дом.
Проблемът ми идва от това,че аз се превърнах буквално в негова "майка". Съобразявам се повече с него, отколкото с приятеля си, а истината е, че той самият не се съобразява с никого.
Още съм на 20 и вместо да се грижа за себе си, аз готвя, чистя и пера на баща си. Това започва от сега, а не искам да си представям какво ще бъде, когато остарее и не може наистина да се грижи сам за себе си.
През целия си живот ли ще трябва да се грижа за него?
При положение, че мен дори не ме е изгледал той, а баба ми и дядо ми по майчина линия. Другия проблем е, че всяка вечер е пиян. Не спи в стаята си, а на дивана във всекидневната, като на сутринта оправям пораженията от нощното му пиене.
С приятеля ми искаме да се изнесем, но трябва да живеем на квартира, а нямаме възможност. Освен това се страхувам,да кажа на баща си,че ще се изнеса, защото ще ме обвини че съм неблагодарна, за това че ми прави уютно жилище и плаща ежемесечните ми сметки.
Просто той не иска да остава сам, а и като има кой да ходи след него му е добре. Не мога да взема решение, а всеки ден хабя страшни нерви и най-лошото е, че в моментите ми на истерии заради него, си го изкарвам на приятеля ми, който е много добър човек и ме подкрепя във всяка ситуация.
Баща ми дори не се сеща да ни остави сами в къщата,защото има къде другаде да отиде, но както казах вече на него му е изгодно някой да се грижи за него и този някой сега съм аз и май винаги ще бъда аз.
Благодаря ви за търпението, с което прочетохте тази отегчителна история, която съсипва живота ми.
