Моята история е за моята майка.

Всяка вечер се напива и ни измъчва с брат ни.

Натяква ни за тока, за водата за какво ли не. Обижда ни и аз винаги и прощавам, защото знам, че го е направила заради алкохола, но понякога не я издържам и дори я мразя.

Боли много тя не ме приема такава, каквато съм.

Щом се държи така по-добре да не ме е раждала да страдам.

Когато споделя нещо тя го използва да ме нарани. Вече и аз я обиждам, но става по-зле. Започва да плаче и се подува и после ние я тормозим и ние сме виновни.

Аз не споделям много и не обичам да се оплаквам.

Никой не знае какво ми е. Знам само дано някой ден, че няма да бъда такава майка.