Отдавна чета историите в Розали, и ето че най-накрая набрах смелост да напиша своята тъжна изповед.

Аз съм на 32 години, живея с приятеля ми с който се обичаме и разбираме добре, но големия проблем е че живеем при моите родители. Имам болен баща с мизерна инвалидна пенсия и безработна от години майка, която си седи вкъщи по цял ден и гледа татко.

Аз съм по цял ден на работа, вечер се прибирам скапана, а тя непрекъснато ме преследва да ми се оплаква и ме обвинява, че не и обръщам никакво внимание, че заради някакъв мъж съм я забравила.

Изобщо не проявява разбиране към моите нужди, дори когато бях болна на легло, тя идваше в стаята ни да ми реве и истерясва колко била нещастна с баща ми.

Ситуацията е много сложна защото тя няма никакви доходи-само 100-те лева пенсия на татко и не можем да излезем на квартира защото няма да имаме възможност хем да плащаме наем, хем да им давам пари за да живеят.

А ние с приятеля ми искаме бебе, но аз постоянно съм тормозена психически от майка ми която ме дебне, за да ми се оплаква и да ми реве нон стоп за едни и същи проблеми и да ме обвинява че не и помагам. Това ми се отразява и на мен-станала съм много чувствителна-разревавам се от най-малкото защото напреженито в работата, съчетано с напрежението вкъщи ми идва в повече. Даже вече и желание за секс почти нямам-толкова изтерзана се чувствам-а и майка ми ме дебне вечер да се прибера за да ми се оплаква и аз не мога да отида в стаята си при приятеля ми защото тя заплашва че ще се самоубие.

Само още един пример за поведението на майка ми-като излезем някъде вечерта с приятеля ми тя ме обвинява че я изоставям, направо незнам какво да правя-нормален разговор с нея не е възможен-каквото и да и кажа тя си знае своето. Сега се чудя какво да правя-много съм нещастна и депресирана, постоянно ми се плаче защото не мога сама да се справя със ситуацията(аз съм едно дете и затова тя все ми казва че си била дала живота за мен а аз съм била неблагодарница независимо че плащам всички сметки и купувам храна, готвя за тях, чистя, пазарувам, пера...)

Съжалявам че стана толкова дълга историята ми но се надявам да ми помогнете със съвет. Забравих да кажа че не можем да живеем при родителите на приятеля ми защото те не ме одобряват поради това че имам такива родители които нямат пукната пара и докато са живи ще трябва аз да ги нося на гърба си. А това е наистина тежка орисия-правя го вече от 10 години. Дано от емоции историята ми не е станала много объркана, но даже и в момента плача докато пиша това.