Аз и баща ми

От 19 коментара2/5

Здравейте,

Аз съм на 22 години, от София съм и уча и работя тук. Живея с родителите си, това не е нещо, което би ми пречило в друга ситуация, ако не беше едно "но" баща ми. С него от както се помня сме в състояние на война, кратки примирия, моменти на безразличие, омраза и отново и отново разправии. За всичко и за всички, просто два ръбати камъка брашно не мелят, честно казано, ако майка ми не е била между нас през всичките тези години можеше да сме се избили един друг.

Макар понякога да обвинявам и нея за това състояние на нещата, защото когато тя иска нещо не не може да го получи да го убеди и т.н. праща мен да го извоювам от него. Така е от най-ранна детска възраст за покупка на прахосмукачка, за пералня, за да отидем тримата на почивка някъде. Например имахме възможност да купим парцел и да построим къща, той отказваше, защото не му се занимавало със строителство, аз като съм искала да съм си купила на ипотечен кредит жилище, той и в панелен апартамент можел да умре. В крайна сметка, аз както обикновено надделях и вече строим, но съм изморена от тези непрестанни битки с него.

Той е много добър в някои отношения, но в други е абсолютен идиот, може да нямаме и парче хляб вкъщи, но ако не е гладен изобщо да не забележи. Може всичко вкъщи да е идеално, но защото са го ядосали в службата да се изпокара с нас вкъщи за дреболии и да ни обижда с думи, с които към мен не се е обръщал никой друг.

Прибираше и просто незнаеш какво те чака, понякога е спокоен с месеци, друг път го прихващат бесните и непрекъснато ни тормози психически. Майка ми сякаш не му обръща внимание, но понякога много страда, когато беше по-млада често си мислеше за развод, но отново и отново без той дори да се извини му прощаваше.

Той просто прави така вика, кара се, а след час ти говори приятелски, но аз не мога така, най-лошото е че тези номера винаги ги спретва преди някакъв важен момент - абитуриентски бал, пътуване в чужбина, ей така просто като че ли нарочно да вгорчи хубавите емоции, които предстоят.

Извинявах го с това, че е отраснало в лошо семейство, не е тук мястото да разказвам колко нечовешки са отношенията между него, брат му и сестра му, извинявах го с това, че в живота не е имал големи шансове, макар да е учил и да е добър в професията си, че изкарва много по-малко пари от майка ми, но вече ми омръзна да му търся оправдания.

Работя от първи курс и съм финансово независима, защото има месеци, когато изкарвам повече от тях двамата взети заедно, което ме направи много по-смела и изобщо не му цепя басма, както казват бабите, но съм изморена да живея в такава обстановка. Известно време доста пътувах и работих много, така че почти не сме имали допирни точки и не съм му се ядосвала, но сега се започна отново.

Основният проблем е, че сега съм към края на следването си, специалността ми е доста тежка и имам 3 държавни изпита и много тежка последна година, така че не би било благоразумно, ако искам да завърша в срок да се изнеса точно сега от вкъщи на квартира. Още повече именно тази година трябва определено да понамаля и работата, поради тези причини, което значи да си седя вкъщи и да имам по-чест контакт с него. Пък и не мога да си представя да живея съвместно с никой от мъжете, с които съм си имала вземане-даване до този момент.

Имам някакви заделени пари, намислила съм когато завърша да си тръгна и просто да не контактувам повече с него, защото тези разправии с него ме изсмукват. А той просто ги търси, ако не му отговарям и игнорирам още повече се ядосва. Аз не съм човек, който ще си мълчи и ще се остави да го мачкат, но вече се уморих от тези т.нар. семейни войни. Не ми стига, че навън света е толкова свиреп и трябва да се боря с нокти и зъби, ами и вкъщи да нямам спокойствие. Не му искам, нито къщата, вилите или апартамента, просто искам да живея спокойна, далече от него. И незнам дали ще издържа до момента на завършването.

Пък и майка ми ме притеснява много, тя е голям оптимист и все повтаря, че сме щели да се оправим и не иска и да чуе, че просто ще си тръгна след известно време.
Защо да не съм живеела при тях, както сме имали място и възможности, а да съм се мъчила по квартири. Той постепенно остарявал и омеквал, а и бил ме слушал. Тя не можела да живее без мен и т.н.

Но вече съм толкова изморена от тази история, че просто искам да се махна, та ако ще и цената да е да я оставя, колкото и егоистично да е искам да спася себе си.
Нямам решение, ако някой от вас има да пише! Като предварително правя уговорка, че говорим за човек, с който каквито и да е човешки разговори и споразумения са или невъзможни или временни.

19 коментарaДобави коментар »

Dark art

От Dark art06.09.2007, 23:59 ч.

moqt ba6ta e su6tiqt samodeto prez den me prebiva ostavat mi 3 godini i krai maham se nqma da go tursq toi ne mi dava dori da se sre6tam s priqtelite mi a da ne govorim ako pdu4ue za nqkoe mom4e mnogo puti sum bila v bolnica zaradi nego a kato razbra 4e pu6a me prebi s kolan emi to ot nervi kakvo da pravi 4ovek predi pieh samo po povod sega vseki den sum piqna-zalqna ne go izdurjam ve4e a ot...

Виж всички коментари за "Аз и баща ми".

Още истории от "Родители"

“Какво ще кажат хората?”

“Какво ще кажат хората?”

Здравейте както всички и аз си имам своите проблеми. Аз съм на 23 години а, той на...

Мразя баща си!

Мразя баща си!

Здравейте читатели на това прекрасно списание!!! Всеки ден чета историите тук,...

1 юни - бащи вашите принцеси ви чакат там някъде и повярвайте никак не им е леко

1 юни - бащи вашите принцеси ви чакат там някъде и повярвайте никак не им е леко

Детският празник бе днес, ден който трябва да е пълен с усмивки ,подаръци и мама и...