Родена съм в един хубав град Благоевград, детството прекарах много хубаво, нашите не са ме лишили от нищо винаги са гледали да имам всичко. Лятото и всяка събота и неделя прекарвах при баба ми и дядо ми на село, там си изкарвахме децата много хубаво. Леле какви бели правех, се си бях по белите, във всяка беля участвах просто не можеше да мине без мен.

Всичко беше толкова хубаво докато не пораснах и се омъжих за най-неподходящия мъж, който тормозеше мен, даже ме преби като бях бременна с Мони, аз въобще не исках да се жена за него, ама майка ми щеше да се хвърли през терасата, ако не се омъжех за тоя тъпак, било срамота от хората, и аз за да не се хвърли майка ми се съгласих ,но и казах –„че аз ще страдам, ама тя след време ще страда повече и от мен”.

И се почнаха мъките, той почти всеки ден се прибираше пиян и аз като му исках обяснение той ме пребиваше нищо че бях бременна, нашите все оставаха безучастни, роди се детето –първия месец се държеше добре и му се радваше, докато след първия месец ме удари по операцията и ми я цепна, и пак се почна системен тормоз, пребиваше ме за най малкото-примерно защо не съм изчистила или не съм сготвила, от една страна се бях примирила, но когато посегна и на детето, а то беше на 10 месеца, е вече ми писна, хвърли го във въздуха и незнам и аз как съм го хванала, лошото е че това не беше единственото посегателство срещу детето, то стана системно.

Още от тогава аз все се опитвах да се разведа с него, аз го изгонех наще го прибереха, оти било срамота от хората, аз все им виках, че хората веднъж не са дошли да ме спасят от него когато ме е пребивал и така станаха 3 години,той си имаше и други и си правеше каквото си иска –излизаше в 12 часа вечерта и се прибираше сутрин към 9,а като го питах къде е бил,той ми отговаряше –в градската и че много е мислил за мен, а всъщност е бил при любовницата му.

То и ние не бяхме и семейство де –той спеше в хола, а аз при детето в спалнята и така беше 1 година и 8 месеца допреди да го изгоня и да се разведем.

Беше системен тормоз почти всеки ден и психически и физически, търпях три години и се разведохме.Та пръсти ми е чупил, пребивал ме е в колата когато съм карала, главата ми е цялата в цицини, то затова не спира главата да ме боли. Ама и аз не му оставах длъжна и аз каквото намерех го удрях със стол, със тиган, чаши каквото ми беше под ръка, ами то идва момент когато не може да се търпи вече и ми дойде до гуша.

А междувременно бях почнала работа като кондуктор и се запознах с едно прекрасно момче, което много настояваше да имаме връзка, но аз бях още омъжена и някак не беше удачно да имам друг, той дълги месеци настояваше, но аз все се дърпах, до момента в който хванах бившия ми в изневяра, и след няколко дни аз приех да имам връзка с това момче,всичко беше идеално.

Разведох се и се събрахме да живеем заедно беше просто супер,не съм очаквала да намеря сродна душа, с която толкова да си допадаме и да сме един за друг, даже и детето му казва” тате”, и просто всичко е толкова прекрасно, но злата участ се намеси, научихме че на майка ми и остават броени месеци, имаше метастази навсякъде демек рак тази гадна болест-даже преди да почине ми се извини и каза че е по-добре да съм я оставила да се хвърли отколкото да гледа как ония ме е тормозил и каза че съм била права и че тя сега страда повече и от мен защото той съсипа и мен и детето.

Моето момче много ми помагаше да гледаме майка ми, но тя след няколко месеца почина. Беше много гадно както на всеки който изгуби близък човек. Но се учиш да продължаваш да живееш.

В този момент живота ми се преобърна на 360 градуса, всичко и всички ми се стовариха на плещите ми. Всичко се промени, всички които мислех за близки роднини и приятели избягаха и все едно не се познавахме, като че ли бях прокажена или имах някаква чума ли –незнам защо така. Но нищо аз се оправям както винаги, а това което не ме уби ме направи по-силна и то много е поне се надявам да е така заради децата ми и мъжа ми който обожавам, но и който прекалява понякога с пиенето си,е то страдаме заради това тъпо пиене.

След като почина майка ми и загубихме едно дете с мъжа ми, бях в четвъртия месец бременна и плода вътре беше се разложил, тогава едвам ме спасиха, след това напуснах работа, защото бях изпаднала в депресия, а и дядо ми дойде да живее при мен гледах петима мъже, двама дядовци, баща ми, мъжа ми и сина ми-който е едно съкровище голямо.

Сина ми почна да има едно поведение което много ме притесняваше-почна да се удря, да се блъска в стената, все казваше, -мамо имам си добричак тате който не ме бие като лошия тате, като идваше ония да го вижда Мони се страхуваше и бягаше от него и отиваше при добричкия му татко и викаше-„тате,тате гушни ме и не ме давай –лошия тате е на вратата” и силно се гушкаше в баща му.

И до сега детето ми си има проблеми много е чувствителен и реве за най –малкото нещо, на сумата психолози е бил , е вече по добре, но ме доста притеснява, ама дано се оправи ние с татко му ще направим всичко възможно да се оправи напълно.

Леле ония помияр каква травма му остави на това дете-той само това му остави нестига че не му е купил и едни чорапи откакто се беше родил-е защо му е на детето такъв баща,това не е баща.

Със Румен е сто пъти по добре-той изцяло е поел грижата ,отговорността за Мони, даже сто пъти повече го обича от ония и се грижи да има всичко и да е добре, ония и без това въобще не се интересува от него ,той и дори да иска да се интересува –той просто незнае как да се държи като баща,ония и хиляда деца и жени да има никога няма да се научи как да се държи,ама да се оправа въобще не ме интересува, само не искам да ми тормози детето,даже въобще да не идва още по добре ,иначе само идва да ни дразни и да ни обижда,айде стига толкова за тоя тъпак.

След като почина майка ми баща ми започна да пие и беше забравил че съществуваме нищо не го интересуваше, даже и имаше периоди в който скачаше против баща му и мен,ама никаква подкрепа нямах от него,все едно бях погребала и двамата си родители и бях сама,а и и родителите на мъжа ми- те пък изобщо и не виждаха че съществуваме,само използваха мъжа ми да ходи да им работи за 10 лева като 5 лева му е бензина,а като ги помолеше да си купим нещо –те му казваха че нямат внуче и че на чуждо място нямам да правят нищо е нали сина им живее там,ама така де чуждо е, ей баба ми и дядо ми лека им пръст –цел живот даваха на нашите оти па един път не казаха –като тех че е чуждо.

А тогава и двамата бяхме без работа с дългове и то доста,не сме яли по два дни с мъжа ми за да има за детето да яде и добре че беше детската та там ядеше милото, не съм имала една стотинка да му купя едни бонбони ами се е молило милото и аз все го лъжех, взимах му но все на вересия от магазина и то добре че беше много свястна собственичката, а и ни е давала да взимаме и други неща, е ние си оправихме борчовете към нея когато имахме пари, имало е моменти когато сме взимали един хляб един маргарин и един кренвирш и сме яли това със седмици, но някак си се оправихме.

Чат пат се появеше и някой свестен приятел, или баща ми купуваше понякога ядене, ама все мрънкаше, като взимаше, все едно ти го опява. И така изкарахме почти 3 години и половина в лишения, после забременях с малката, която е вече на 2 години, това беше един прекрасен момент в който научих че съм бременна, а бяхме опитвали почти година и се бях много отчаяла че не мога да забременея, бях толкова щастлива, но пак се почнаха мъките, не съм яла по два дни, защото просто нямаше какво, добре че ходех на един курс по сладкарство та там правехме разни неща и си хапвахме.

Но се си казваме нищо ще отмине, то е така отминава едно идва друго,така е в живота. През периода на бременността ми никой не се обади да питам поне как съм?, никаква реакция нямаше от страна на родителите на мъжа ми и особено на майка му, а баща му го остави, но майка му би требвало да знае как са нещата, нали уж е жена, тя ме посети в болницата когато ме приеха с бъбречна криза-е дойде на четвъртия ден, и първите думи и бяха –„какво ще е бебето?”, ама толкова гадно ми стана се едно аз съм нещо като животно за разплод, половин час ми мрънка да и кажа какво ще е бебето и като и казах че ще е момиче –завъртя се на другата страна и си тръгна ,все едно съм никоя.

Поне да ме попиташе –как съм?-боли ли ме нещо, как се чувствам?-не изобщо и не се сети.Е това жена ли е?-се питам или по скоро –това човек ли е?

После ме приеха в родилното с болки и тя дойде със щерка си уж да ме видят,ама само ме питаха –айде няма ли да раждаш?-донесоха ми там някакви неща в една чанта, ама няма значение де аз всичко раздадох, защото бяха гадни неща които аз не мога да ям, ама те нали никога не са се интересували какво ям така че за мен е без значение техните подаръци, след десет дни родих дъщеря си бях толкова щастлива, защото имах така очакваното момиченце, просто бях на седмото небе, но моята „свекървичка”ми се обади чак след осем часа, каза ми честито и после само така ли ще и бъде името, е това беше. Така дотук добре.

Искам да напиша колко съм доволна от персонала на родилното просто се отнасяха много мило и хубаво с мен-нека да са живи и здрави и да помагат на родилките и хората които имат нужда от тях. Дойде време за изписване от родилното там прекарах 21 дни, и „свекървичката” се уж подготвила за изписването, първо ми направи детето като бабугерче, защото уж не е намерила комплекти каквито требва и купила неща две костюмчета –едното го сложихме отдолу,а другото от горе и всичко беше различно и направо „супер”,и аз така се нервирах че нарочно не я викнах да се снима.

Прибрахме се вкъщи и малката плачеше беше гладна, и аз помолих децата и свекървата да излязат, защото мен ми е неудобно да се събличам пред други хора и да ме гледат как кърмя, мен от майка ми ми е било неудобно пък какво остава пред други, така де, а тя отиде и каза на мъжа ми че съм ги изгонила и се скарахме и аз страдах и плаках защото се чувствах много гадно, така де преживях го.

От както се роди малката все имах чувството, че тя се опитва да ме измести като майка и все ни правеше раздори със мъжа ми, и все изопачаваше нещата, а като се има предвид, че аз я учих да слага памперси и много други неща, ама то тя нищо не знае-нито може да сготви като хората, ако ти сготви е ще се наядеш де(хаха),нито да измие,нито да изчисти,ама нищо,и все ме упрекваше за нещо,ама аз разбирам да може повече от мене да ,ама оно като не знае нищо,оти се бърка каде не му е работата.

Почна да ми взима решения за детето все едно тя му е майка,даже беше разправяла че ще ми вземе детето,ей такива глупости.Дойде време да се кръсти детето ами аз се чувствах излишна тя това ,тя онова ,аз бях купила много хубава рокличка и тя не иска да сменим костюмчето дето тя беше избрала на момичето което кръсти малката. И така накараха ме да страдам ама и щерка и се бърка къде не и е местото.

Она не си гледа нейното, ама ако оно ще си пати от главата .

И с всеки изминал ден все повече се бъркаха, нестига че ми идваха всеки ден рано сутрин, те дето не се сетиха че съществувам 5 години и незнаеха къде живеем и сега изведнъж ми се дотресоха, ама аз си трая, мислех че поне може да сме семейство, гледам да съм добричка, да помагам,а те за сетен път ми се израха на главата и то яко.

Значи когато Буба спи се влиза тихо и се шепоти, а когато Мони спи и Буба е будна се надига все едно са на пазара, ами те никога не се съобразиха с мен и детето ми, все едно сме чумави или не знам какво, а пък моето дете си няма никого, никой не се интересува от него, и никой не го е грижа, той е толкова жален че няма докъде нито баби си има нито никой само ние с татко му.

А на съкровището дали ще му е приятно аз да се интересувам повече от Мони и да му угаждам, а пък за Буба да се правя, че я няма и не ме интересува, няма да и е приятно ще я заболи както мен ме боли, ама мен ме боли и за двете ми деца аз не мога да си ги деля децата, аз си ги обичам и двете и то много, дано ми даде господ здраве и живот да си ги отгледам и да им помагам във всичко, с каквото мога, а ако нямам или нещо друго за децата требва да направя всичко възможно да или да намеря каквото и да било,за тях съм готова на всичко.

За моите звездички и слънчица, те са ми истински съкровища,нека да са ми живи и здрави, и да радват мама и тате. Дойде време и за кръщенка те всичко направиха и организираха, ако става за въпрос аз неисках, но те дадоха зор, така де мина и това, беше хубаво с мъжа ми викнахме музика и камера и важното е че беше весело.

След известно време все повече и повече се усещаше, че не се интересуват от всички нас като семейство, а само от Буба и все гледаха да се налагат да взимат решения за моето дете,даже някой път не ме и питаха,а направо вършеха неща които ме вбесяваха ,аз естествено не си много траех всичко казвах на мъжа ми,а той все по-малко участваше ,нищо не им казваше траеше си не им правеше забележки,а аргумента му беше че му требвали пари и не им се зъбеше,докато порано им се зъбеше и то яко.

Аз все си мислех дано отмине ,но стана по лошо и дойде неизбежното. Взеха Буба да я водят на село, но аз настоявах да иде и Мони с тях, е те го взеха ама с триста зора. И след два часа ми се обаждат и почват да ме заплашват, че ще ми вземат детето, няма да го вида повече, и то защото съм ги водила на събора в селото там на черквата, трябвало да ги питам, да им искам разрешението да си водя децата, казаха ми, че с чуждото мога да правя каквото си искам, но с тяхното дете не мога нищо да правя трябвало за всичко да ги питам и да им искам разрешението и одобрението.

В първия момент доста се учудих защото свекъра говореше с мен, а той никога не ми беше говорил така, после все слушалката оная какараска зълвата или по точно –„злия вълк”, и тя почна някакви хуморески да ми говори, как имала връзки в министерството ще ми взела детето, ама аз и казах ако ще и с господ да има връзка детето няма и не може да ми вземе и сто пъти повториха онова чуждото дете си го вземи и го прави каквото си искаш, ама те са чуждите в случая и затвориха.

Аз така се бях разтреперила и притеснила, че веднага с едно такси и братовчедка ми отидох на село да си взема децата. Но тъкмо бях взела Буба на ръце и да излизам от стаята и тая какараска, злия вълк ми я изтръгна от ръцете даже на детето му залипна, почнаха да ме гонят, да ме бутат и ритат навънка, влачиха ме,единия отпред ме дърпаше, а свекървата ме риташе отзад, душиха ме, по стълбите ме влачиха, това беше в продължение на час, час и нещо аз се молех да ми дадат детето, а те не няма да ти го дадем така ми викаха-я онова що искаш го прави, онова чуждото, ей хиляда пъти го повториха онова чуждото, и то пред Мони там говориха някакви ама абсолютни глупости дето нямат връзка, абе те нямат връзка с главния мозък, всички са така в тая къща, само и единствено Таня признавам другите не, не искам и на снимка да ги видя.

И така като се молих час и половина и няколко пъти им казвах че ще викна полиция те ми се смееха и нищо,ама аз викнах няма да си остава детето при тези хаховци, щом порицайте им се смееха и им казваха че са длъжни да ми дадат детето, те си мислеха че се шегуват ама го дадоха с триста зора и като ги заплашиха полицаите, след още един час разправии, ама важното е че си ги взех децата от тези.............!

Докато си бях дошла те бяха изопачили нещата пред баща ми и мъжа ми, и отначалото почнаха да ми се карат на мен, но като разбра баща ми какво са направили и как са ме карали да си крия детето и като ме видя цялата в синини и после една седмица пиках кръв и бях на системи, а с мъжа ми доста ни се изопнаха отношенията, все му казвах че трябва да говорим за този случай, а той все избягваше и все нямаше време, и така продължи близо 2 месеца, дойдеше петък и той изчезнеше и се появиш в понеделник, и все тормоз заради техните, е накрая разбра истината, ама важното че аз се изтормозих, и се съсипах от нерви.

Той много добре знае какво представляват техните ,ама тогава се поддаде за пари защото все не му стигаха и търсеше от техните и все му беше това оправданието че му требват пари и неможе да се кара с тех,ама и на мен са ми требвали пари от баща ми ама винаги съм го защитавала,незнам как ще му простя за това нещо че той не ме защити когато имах нужда от него,мога да му простя ,ама немога да забравя това което той тогава,че не направи нищо,както и това което ми направиха-майка му,баща му и сестра му.

Такова нещо не се забравя.Оправихме си отношенията и даже и на рожден ден му казах да не ги вика,и той това и направи,даже те са разправали че са ревали –да реват бе,аз колко пъти съм им ревала и търпела техните подигравки и пренебрежението спрямо мен и Мони.Ама те няма да разберат моята съдба докато не я изпитат на своя гръб,не им я пожелавам моята съдба.Ама те пак не дадоха децата да дойдат на Мони на рожден ден, всяка година ги каня те нито веднъж не са дошли,все си намираха причини и не идваха,щом една година ревахме всички даже и мъжа ми че не са дошли на Мони на рожден ден,на онова чуждото,даже вече и децата няма да ги каня,щом не идват на Мони на рожден ден няма да идват и на Буба на рожден ден.

Аз все гледах да правя хубави подаръци и скъпи на техните деца дето както викат те са чуждите за мен нали, съм правила подаръци за 50 лева, а те на моето дете най-много една вафла да са му дали и една година му бяха купили панталони от 5 лева,е къде са 5 къде са 50.

След като незнаят да уважавам мен и детето ми е защо пък трябва аз да ги уважавам тях и техните деца. Ама аз нали съм улава и все скланям и се права на улава. Ама откакто ги няма никакви ми е по добре и на мен и на семейството ми,нищо им не искам и нищо не съм им искала,а това което искам те никога не могат и няма да ми го дадат,те няма и немогат да ми бъдат родители ,а пък не ли ти семейство.

Вярно е аз си нямам никой освен децата и мъжа ми, но пък съм толкова щастлива с тях и съм благодарна на господ че ме е дарил с такова семейство,моля се само да сме живи и здрави още много дълго време. Нося толкова болка в себе си че все трябва сама да се оправям със всичко и всички, е вярно оправям се,то всеки си го знае,ама ми тежи понякога като воденичен камък на шията,имам чувството че всички са против мен,много рядко да срещна добро отношение, всеки ми се качва на главата, се някой иска нещо от мене,е не се издържа това понякога,иде ми да се гръмна някой път,има периоди когато всичко е срещу теб и против теб и съществуването ти, незнам от господ ли е тая наказия от хората ли ,ако е от господ не се противя,ама ако е от хората ,ще се боря до последно,ще си отстоявам моето ,ще си защитавам моето със зъби и нокти,нали писах че това което не ме убива ме е направило по силна и то доста.

И най вече ще си защитавам моето семейство –мъжа ми и децата те ще са винаги на първо място в моето сърце,и дано вечно да е така,само се моля на господ да ми даде здраве и живот и да бъда силна,за да ги защитавам.

Целия живот е една голяма борба едни губят други печелят,после колелото се върти и така –така е устроен животът,на всеки колелото се върти днеска си долу –утре си горе и обратното,на всички хора е така.Нека да сме най-вече и на първо място живи и здрави.

ПОЖЕЛАВАМ ВИ ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО И ДА БЪДЕТЕ МНОГО СИЛНИ МИЛИ ДАМИ-ПИШЕТЕ МИ НА ИМЕЙЛА