Здравейте, мили читатели на Розали!

Дълго време ми беше необходимо, за да реша да напиша тъжната си история. Но ето, вече насъбрала кураж, ще я споделя с вас. И така...

Аз съм на 23 години и съвсем наскоро завърших висшето си образование. Още като малка израснах сама (единствено дете съм на нашите) - без приятели и детски игри, под строгия контрол на още по-строгите ми и консервативни родители.

Когато вече пораснах и се записах да следвам във ВУЗ, проблемите в семейството ми станаха много по-сериозни. А именно - с появата на външния човек-момче. Да си призная не разбирам родителите си - винаги съм била добро и послушно момиче, отлична ученичка и студентка. с нищо не съм ги злепоставила или наранила. Не разбирам и реакцията им, когато разберат, че имам приятел.

Натискът, на който са ме подлагали, по една или друга причина, винаги до сега е водел до прекратяване на връзката ми с всеки един от бившите ми приятели. Трябва да спомена, че до сега родителите ми не са одобрили нито един от тях.

Сега, когато вече завърших образованието си, за сетен път се сблъсках със стария проблем.

А именно - преди четири месеца съвсем случайно се запознах с едно момче, което е с пет години по-голямо от мен. В началото дори не предполагах, че ще се получи нещо между нас - с течение на времето обаче открих в него качествата, които винаги съм търсела в един мъж.

И така в един хубав ден искреното ни приятелство прерасна в прекрасна любов - любов, която ме прави безкрайно щастлива, спокойна и уверена. опитвайки се да опозная човека до мен, срещам пречки от страна на родителите си, които не го харесват - а са виждали само негова снимка, но явно тя им е достатъчна, за да преценят (макар и погрешно) отсрещния човек. Нима една визия и фактът, че едва сега приятелят ми е започнал да следва, са основателна причина да го изоставя?!?

Тук е мястото да кажа, че разликата във възрастта на родителите ми и моята е доста голяма, но все пак не смятам, че това оправдава поведението им спрямо родното им дете. Според тях все с нещо ги тормозя. години наред понасям обидите и неразбирането им...Но въпреки това винаги им прощавам, защото много ги обичам. За съжаление, понастоящем, все още съм зависима финансово от тях и товяа още повече усложнява нещата.

Приятелят ми знае, че имам проблеми в семейството си, предимно с майка ми, която в такива ситуации не спира да ме обижда, заплашва и наранява. Но той не знае, че причината за кошмара вкъщи е самият той! Той, който при всяко едно разногласие с родителите ми е готов да ми помогне...Той - една изстрадала душа, жадуваща също като мен за щастие и обич.

Предполагам и искрено се надявам, че едва когато си намеря работа, започна да работя и напусна бащиното огнище този тип проблеми ще изчезнат... Питам се обаче дали ще мога да издържа до тогава.

Не знам какво да правя, а искам да запазя връзката си, чието по-нататъшно развитие времето ще покаже. Но е ужасно да си между чука и наковалнята; да се разкъсваш на две в стремежа си да угодиш и на двете обични страни. Цял живот ли ще бъда подложена на този ад?!?

Искрено благодаря на всички, че отделихте време и внимание и за моята история.

Нека всеки един от вас, който желае да изкаже своето мнение по този случай, пише на страниците на този прекрасен сайт. Предварително ви благодаря!