Ето как започна моята история.

Ходих с едно момче 4 години аз много го обичах, но с течение на времето всичко отмина от моя странна. Той продължи да ме обича. Последната година бях с него насила и само и единствено заради майка ми, защото тя много свикна с него, той почти си живееше в нас.

Когато мислех, че съм готова да го оставя майка ми  казваше, че по добро от него няма и нямало и да има. Наистина той беше идеалния мъж, но аз не го обичах вече.

Срещнах едно друго момче.
Аз се влюбих!

Знаех че искам да съм с него, но майка ми не го одобряваше.

Излизах тайно с него, но той с течение на времето ми каза, че иска да съм само негова и да сме заедно без да се крием. През това време аз бях още с първия си приятел.

Дойде време и нямаше кой да ме спре и реших вече да му кажа, че не искам да съм с него. Майка ми го прие уж добре, но вътрешно не го искаше, искаше да си остана с него.

Причината, която му казах, че искам да се разделим беше, че не го обичам вече и че искам да съм си сама.

След време всички разбраха, че съм с това момче-той се казва Диан.

Майка ми беше много против, но аз продължих да съм с него и оттам започна всичко!

Дразните между мен и мама и не само, а и с други роднини защото те не го одобряваха.

Аз бях твърда и продължих да съм с него. Не знам какво да направя майка ми да му спечели доверието, даже да не му го спечели поне да е съгласна с нашата връзка.
Те дори не се поздравяват и се подминават.

Помогнете ми и ми кажете как да постъпя готова съм на всичко само и само да има разбирателство...