Моята история сигурно се повтаря с много други но знаете че всеки си мисли че при него е най зле.

Разведена съм от три години имам син на 10 години. Не съм срещнала все още мъжа, който бих допуснала до себе си и сина ми може би защото изпитвам страх, че нещата ще се повторят. А може би и за това че съм усещала че търсят в мен само сексуален партньор нещо, което ме дразни вече си мисля, че ги отблъсквам точно заради това.

Но страховете ми не са заради това. Синът ми досега учеше в частно училище което е извън града в който живеем беше там целоседмично прибираше се у дома за събота и неделя. Класа им се състоеше от 6 деца.

От тая година той ще бъде в масово училище по простата причина, че в това, в което беше е само до 4-ти клас. Страхувам се за него как ще се справи страхувам се за нас двамата, че ще ни е трудно.

С баща му не живеем в един град и той не ни помага особено. Страхувам се че сина ми е станал прекалено самостоятелен и аз трудно го контролирам да не говорим, че още съм травмирана от развода и не мога да го преживея.

С една дума изпитвам абсолютен страх от предстоящото дали ще съумея да предпазя сина ми от това което го очаква.