Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Родители
НИКОГА НЕ СЪМ ДОПУСКАЛА
От: Рики, 18.09.2007
Здравейте!
Ето и моята история, ще ви бъда благодарна за всеки коментар!
След 21 годишен брак съм пред прага на развода. И най-жалкото е , че не изневяра е причината за разрива на семейството ми. Имам съпруг който изключително много държи на децата и семейството си, през всичките тези години не ние липсвало нищо (имаме двама сина на 18 и 20 г. )но за сметка на това изисква от нас пълно подчинение.
Много тънкообиден който дори по погледа само може да те набеди ,че не го зачиташ и го гледаш лошо. Децата израстваха в обстановка на пълно подтискане и незачитане на мнението им.
Като се прибираха в къщи, милите стъпвах на пръсти и постоянно бяха на щрек, че баща им ще почне да ги обижда ,критикува и намира причини поради които да им се кара и да им посяга в не малко случай. С две думи израстваха подтиснати и неуверени. Отношението на баща им към мене не беше по-различно.
Винаги бях на щрек когато се прибира от работа, да не би нещо да не си е на мястото и да се почнат пак скандалите. С две думи бяхме жертви на домашно насилие , като децата си отнасяха много бой за щяло и нещяло. Особено когато пиеше и нещо го е ядосало бог да ни е на помощ.
По цели нощи сме треперели безпомощни изпитвайки панически страх от него. В мене се загнезди такъв панически страх от него, че при ай малкото нещо почвах да треперя. С две думи изкарахме 21 г. като в казарма даже по-лошо. Не отричам, че е имало и хубави моменти но страхът беше толкова силен, че дори и когато е спокоен и в настроение,не можех да се отпусна изцяло винаги бях под напрежение.
Децата бяха малки, и безпомощни. Но така се търколиха 20 г. и малките и безпомощни деца пораснаха и станаха големи момчета. Баща им продължаваше да се държи с тях и мен по същия начин, само че те вече не трепереха от страх, че ще ги пребие, а надигаха глави и злобно говореха за отмъщение. Аз се разкъсвах между тях и баща им, но никой не обръщаше внимание на притесненията ми. Те казваха ,че при следващия опит да ги бие ще скочат и двамата и ще го пребият, а той не разбираше, че вече са големи, че не може да ги бие вече и посягаше въпреки всичко да ги удря не осъзнавайки че по този начин ги провокира да му посегнат и да стане най- лошото - синове да посегнат на баща си!
Не можех да допусна това,топях се от страх и мъка ден след ден и когато един ден след поредния скандал ги изгони от къщи и двамата, аз го помолих да промени решението си, но той и мене ме обиди и ми каза да вървя с тях. Най- после събрах сили и тръгнах с тях. И тримата напуснахме родния си дом и излязохме на квартира.
Преживявам тази трагедия всеки божи ден!Много ми е трудно, зарязах 20 г. живот!НО и да се върна нещата няма да се променят. А той иска да сме заедно, но проблема е в това че той има сериозен проблем- не може да се контролира - наранява психически та дори и физически най милите си хора и след това казва че бил много ядосан че не мислел това което казвал.
Мисля че е достатъчно голям да отговаря за думите си и действията си , а вие как мислите?
Ето и моята история, ще ви бъда благодарна за всеки коментар!
След 21 годишен брак съм пред прага на развода. И най-жалкото е , че не изневяра е причината за разрива на семейството ми. Имам съпруг който изключително много държи на децата и семейството си, през всичките тези години не ние липсвало нищо (имаме двама сина на 18 и 20 г. )но за сметка на това изисква от нас пълно подчинение.
Много тънкообиден който дори по погледа само може да те набеди ,че не го зачиташ и го гледаш лошо. Децата израстваха в обстановка на пълно подтискане и незачитане на мнението им.
Като се прибираха в къщи, милите стъпвах на пръсти и постоянно бяха на щрек, че баща им ще почне да ги обижда ,критикува и намира причини поради които да им се кара и да им посяга в не малко случай. С две думи израстваха подтиснати и неуверени. Отношението на баща им към мене не беше по-различно.
Винаги бях на щрек когато се прибира от работа, да не би нещо да не си е на мястото и да се почнат пак скандалите. С две думи бяхме жертви на домашно насилие , като децата си отнасяха много бой за щяло и нещяло. Особено когато пиеше и нещо го е ядосало бог да ни е на помощ.
По цели нощи сме треперели безпомощни изпитвайки панически страх от него. В мене се загнезди такъв панически страх от него, че при ай малкото нещо почвах да треперя. С две думи изкарахме 21 г. като в казарма даже по-лошо. Не отричам, че е имало и хубави моменти но страхът беше толкова силен, че дори и когато е спокоен и в настроение,не можех да се отпусна изцяло винаги бях под напрежение.
Децата бяха малки, и безпомощни. Но така се търколиха 20 г. и малките и безпомощни деца пораснаха и станаха големи момчета. Баща им продължаваше да се държи с тях и мен по същия начин, само че те вече не трепереха от страх, че ще ги пребие, а надигаха глави и злобно говореха за отмъщение. Аз се разкъсвах между тях и баща им, но никой не обръщаше внимание на притесненията ми. Те казваха ,че при следващия опит да ги бие ще скочат и двамата и ще го пребият, а той не разбираше, че вече са големи, че не може да ги бие вече и посягаше въпреки всичко да ги удря не осъзнавайки че по този начин ги провокира да му посегнат и да стане най- лошото - синове да посегнат на баща си!
Не можех да допусна това,топях се от страх и мъка ден след ден и когато един ден след поредния скандал ги изгони от къщи и двамата, аз го помолих да промени решението си, но той и мене ме обиди и ми каза да вървя с тях. Най- после събрах сили и тръгнах с тях. И тримата напуснахме родния си дом и излязохме на квартира.
Преживявам тази трагедия всеки божи ден!Много ми е трудно, зарязах 20 г. живот!НО и да се върна нещата няма да се променят. А той иска да сме заедно, но проблема е в това че той има сериозен проблем- не може да се контролира - наранява психически та дори и физически най милите си хора и след това казва че бил много ядосан че не мислел това което казвал.
Мисля че е достатъчно голям да отговаря за думите си и действията си , а вие как мислите?
