Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Родители
Защо хората който обичаме трябва да страдат?
От: Перла, 20.09.2007
Здравейте на всички!
Аз съм едно момиче на 18 години,а имам чувството че съм на 100.Първо ще започна от моето детство.Израснала съм в едно село,където хората са много зли и които много си завиждат един на друг но това както и да?Баща ми работеше като багерист в съседния град и парите които изкарваше не стигаха до никъде.Като си платим сметките за ток,вода,телефон нищо не оставаше за ядене а какво да говорим за дрехи.
Татко много тормозеше майка ми почти всяка вечер се събираше с отрепките на нашето село пиеха до късно и след това като се прибере започваха кавгите побоищата. Тогава бях толкова малка но си спомням всичко сякаш беше вчера.Колко пъти майка ми беше с счупен нос,цялата синини и как сме се молили с сестра ми която е по голяма от мен с две години на баща ми да спре,тогава той започваше с нас-да ни рита,псува и да вика на майка ни ”Взимай си децата и си махай от къщата ми” все едно ние не сме негови деца.Тогава майка ни взимаше и ходих ме да спим при майката на майка ми-моята баба.Тогава започваха пак приказките из селото беше ме срам да ходя на училище, а какво оставяше да излизам да играя с приятелките ми.Така това се повтаряше години наред.
Майка ми си намери любовник но ние с сестра ми никога не я упрекнах ме за това,защото виждах ме как се държи баща ни с нея,но все пак ние страдах ме много и почти всяка вечер си поплаквах ме и се молих ме някои ден и ние да бъдем едно нормално семейство.Училището в нашето село беше до 8 клас и сестра ми отиде да учи в Бургас.Тогава парите пък въобще не ни стиха защото сестра ми беше на квартира там и разходите ни се увеличиха двойно.Ядях ме каквото има само хляб и сол и зимнината която бях ме направили през лятото. Баба ни помагаше с каквото можеше но и нейната не беше лесна,дядо си е разболял когато майка е била на 7 години,а брата на майка моя вуйчо на 1 година и баба се е справила сама с оглеждането на децата.Тя ми е разказвала колко трудно и е било но въпреки всичко е успяла и какво дъщеря и постоянно беше тормозена от съпруга си тоест моя баща,а сина и си пропи като влезна в казармата.Като виждаше майка,че положението ставаше все по зле и по-зле бях ме затънали във версии из цялото село а след една година и аз трябваше да замина за Бургас,реши да замине за чужбина.
Една позната уреди майка да гледа баба и дядо в Кипър,а аз бях при баба ми.Макар че бях ме с баща ми в едно село се виждах ме твърде рядко.В този период в които татко остана сам се промени много,явно разбра че изгуби семейството си и спря да пие и след няколко месеца и той замина за чужбина само че той беше в Гърция.И така цялото ми семейство беше разделено Майка в Кипър, татко в Гърция, сестра ми в Бургас, а аз на село.Въпреки че тогава паричната криза беше свършила болката която изпитвах беше ужасна -цялото ми семейство беше разпокъсано.И не стигаше и това, а ми както бях ви писала по горе аз отидох да живея при баба ми,писах ви също,че сина на баба ми моя вуйчо се пропи в казармата и кошмара сякаш се повтаряше.Той също се пробираше всяка вечер пиян и пак скандали,сълзи.измина тази година и аз заминах да уча в Бургас при сестра ми.
Оставих сама моята баба с пияния си вълчо и с болката че майка и татко не са заедно но пък с малко щастие че ще бъда при сестра си.Имах някаква надежда че нещата ще се оправят.И донякъде стана така майка ми и баща ми се прибраха от чужбина по едно и също време сякаш Бог беше чул молитвите ми.
Двамата се разбраха и пак бях ме семейство всички заедно.След като свършиха парите.родите ли те ми отново заминаха за чужбина,но този път заедно и то за Италия.Тогава бях в 9 клас,а сега ще съм в 12 клас и родителите ми все още са в Италия.Идват си веднъж в годината.Когато са тука виждам че татко наистина се е променил но донякъде.Вече не пие така,но все пак всяка вечер си пийва по малко и пак започва да се заяжда с майка и с нас не ни удря но наистина неговото постоянно мърморене е ужасно.
Сега юли месец си бяха в БГ и си говорих ме с майка и тя ми каза не издържам вече с баща ти поплаках ме си пак както едно време, и ми каза че иска да се разведе, мн гадно ми стана но въпреки всичко я подкрепям защото баща ми е ужасен.
Баба ми също не е добре вуйчо ми продължава да пие и става все по зле вече не е пиян само през вечерта,почти всеки ден.Баба ми е направо съсипана.Защото кажете ми,защо е толкова жесток този свят!аз сам едно 18 годишно момиче но не искам да живея,аз съм добре тука в Бургас но само като си помисля как е майка ми-понася баща ми всеки ден и то само аз и сестра ми да сме добре да имаме пари.
Баба ми,милата ми баба понася пияния ми вуйчо.Защо този свят е толкова несправедлив?
Когато хората който обичаш не са щастливи ти се чувстваш като удавник.Искам да им помогна,но незнам как?Кажете ми какво да направя да спре да пие вуйчо ми,той е на 30 години а прилича на 50 от този алкохол.Искам хората които обичам най-много на този свят да ги видя щастливи!!
Как да живея кажете ми!!
Аз съм едно момиче на 18 години,а имам чувството че съм на 100.Първо ще започна от моето детство.Израснала съм в едно село,където хората са много зли и които много си завиждат един на друг но това както и да?Баща ми работеше като багерист в съседния град и парите които изкарваше не стигаха до никъде.Като си платим сметките за ток,вода,телефон нищо не оставаше за ядене а какво да говорим за дрехи.
Татко много тормозеше майка ми почти всяка вечер се събираше с отрепките на нашето село пиеха до късно и след това като се прибере започваха кавгите побоищата. Тогава бях толкова малка но си спомням всичко сякаш беше вчера.Колко пъти майка ми беше с счупен нос,цялата синини и как сме се молили с сестра ми която е по голяма от мен с две години на баща ми да спре,тогава той започваше с нас-да ни рита,псува и да вика на майка ни ”Взимай си децата и си махай от къщата ми” все едно ние не сме негови деца.Тогава майка ни взимаше и ходих ме да спим при майката на майка ми-моята баба.Тогава започваха пак приказките из селото беше ме срам да ходя на училище, а какво оставяше да излизам да играя с приятелките ми.Така това се повтаряше години наред.
Майка ми си намери любовник но ние с сестра ми никога не я упрекнах ме за това,защото виждах ме как се държи баща ни с нея,но все пак ние страдах ме много и почти всяка вечер си поплаквах ме и се молих ме някои ден и ние да бъдем едно нормално семейство.Училището в нашето село беше до 8 клас и сестра ми отиде да учи в Бургас.Тогава парите пък въобще не ни стиха защото сестра ми беше на квартира там и разходите ни се увеличиха двойно.Ядях ме каквото има само хляб и сол и зимнината която бях ме направили през лятото. Баба ни помагаше с каквото можеше но и нейната не беше лесна,дядо си е разболял когато майка е била на 7 години,а брата на майка моя вуйчо на 1 година и баба се е справила сама с оглеждането на децата.Тя ми е разказвала колко трудно и е било но въпреки всичко е успяла и какво дъщеря и постоянно беше тормозена от съпруга си тоест моя баща,а сина и си пропи като влезна в казармата.Като виждаше майка,че положението ставаше все по зле и по-зле бях ме затънали във версии из цялото село а след една година и аз трябваше да замина за Бургас,реши да замине за чужбина.
Една позната уреди майка да гледа баба и дядо в Кипър,а аз бях при баба ми.Макар че бях ме с баща ми в едно село се виждах ме твърде рядко.В този период в които татко остана сам се промени много,явно разбра че изгуби семейството си и спря да пие и след няколко месеца и той замина за чужбина само че той беше в Гърция.И така цялото ми семейство беше разделено Майка в Кипър, татко в Гърция, сестра ми в Бургас, а аз на село.Въпреки че тогава паричната криза беше свършила болката която изпитвах беше ужасна -цялото ми семейство беше разпокъсано.И не стигаше и това, а ми както бях ви писала по горе аз отидох да живея при баба ми,писах ви също,че сина на баба ми моя вуйчо се пропи в казармата и кошмара сякаш се повтаряше.Той също се пробираше всяка вечер пиян и пак скандали,сълзи.измина тази година и аз заминах да уча в Бургас при сестра ми.
Оставих сама моята баба с пияния си вълчо и с болката че майка и татко не са заедно но пък с малко щастие че ще бъда при сестра си.Имах някаква надежда че нещата ще се оправят.И донякъде стана така майка ми и баща ми се прибраха от чужбина по едно и също време сякаш Бог беше чул молитвите ми.
Двамата се разбраха и пак бях ме семейство всички заедно.След като свършиха парите.родите ли те ми отново заминаха за чужбина,но този път заедно и то за Италия.Тогава бях в 9 клас,а сега ще съм в 12 клас и родителите ми все още са в Италия.Идват си веднъж в годината.Когато са тука виждам че татко наистина се е променил но донякъде.Вече не пие така,но все пак всяка вечер си пийва по малко и пак започва да се заяжда с майка и с нас не ни удря но наистина неговото постоянно мърморене е ужасно.
Сега юли месец си бяха в БГ и си говорих ме с майка и тя ми каза не издържам вече с баща ти поплаках ме си пак както едно време, и ми каза че иска да се разведе, мн гадно ми стана но въпреки всичко я подкрепям защото баща ми е ужасен.
Баба ми също не е добре вуйчо ми продължава да пие и става все по зле вече не е пиян само през вечерта,почти всеки ден.Баба ми е направо съсипана.Защото кажете ми,защо е толкова жесток този свят!аз сам едно 18 годишно момиче но не искам да живея,аз съм добре тука в Бургас но само като си помисля как е майка ми-понася баща ми всеки ден и то само аз и сестра ми да сме добре да имаме пари.
Баба ми,милата ми баба понася пияния ми вуйчо.Защо този свят е толкова несправедлив?
Когато хората който обичаш не са щастливи ти се чувстваш като удавник.Искам да им помогна,но незнам как?Кажете ми какво да направя да спре да пие вуйчо ми,той е на 30 години а прилича на 50 от този алкохол.Искам хората които обичам най-много на този свят да ги видя щастливи!!
Как да живея кажете ми!!
