Незнам откъде да започна.На 14 години съм от град Варна.
Днес просто чашата преля ;(
Баща ми е един човек който непрекъснато ми вгорчава живота.Сега ще ви разкажа подробно.Значи аз съм момиче не съм слаба даже съм "дебела" както той ме нарича ;(

Та всичко започна един ден когато аз реших да събера пари и да си купя кантар, за да отслабна.Имах мерак, имах желание, но постоянния стрес на който той ме подлага не ми позволява да го направя.Та сега да ви кажа с какви думи ме нарича "Свиня,Шопар,прасе,малоумник,тъпанар,простак"

И всякакви подобни.От тези думи сърцето ми се къса с всеки изминал ден, парченце по парченце.В училище нямам много приятели.3-4 които са ми най-близки.Общо взето живота ми не е никак приятен.Та за баща ми.Постоянно ми натяква как трябва да отслабна.Постоянно ме бие.Даже днес ме изрита със всичка сила и после и двамата куцахме :(
Но той не може да разбере, че от тези действия мен ме боли.Боли ме защото ми е баща и го обичам.На масата колкото и малко да ям той все намира кусури.Натякваше ми, че трябва да излизам.По едно време се бях хванала с десетина души /момичета и момчета на моята възраст/ да излизаме всеки ден.Тогава започнаха пък другите проблеми.Защо излизаш толкова?Прибирай се по рано.В такъв момент се чудя какво да правя.

Както и да е.Спрях да излизам с тях.
Единственото което ми остана е интерната и компа ми.
Беше наложено условие:Ако не сваляш килограми няма да играеш.Всеки ден теглене.Мрънкане.Наказания.Той ми взимаше нет-а /единственото което имах..приятелите ми там ме разбираха и ми даваха съвети/ без него се затварях в себе си.Молех му се..той продължаваше.

Каквото и да се захвана да помогна колкото и перфектно да го върша все намира косури. :(
3 пъти се пробвах да се самоубия, но неуспешно :(((
Искам да избягам от нас.Но няма къде да ида..искам да скитам навън където и да е.Но нямам нито пари нито близък човек /гадже/ при който да ида.

Втория проблем са парите.А има пари и то доста..и все си ги къта за някъде.Все ме упреква, че нищо не ми ставало и затова не ми купували дрехи.Но уви не е така.Когато идем на пазара и си харесам някоя блузка ми се отговаря "Имаш хиляда блузи" Което не е така. :((

Просто незнам как ще изтрая до 18-тия си рожден ден..
Все ми казва "Ти си боклук""От теб няма да излезе нищо"
"Ако съм знаел какво ще станеш нямаше да те отгледаме" :(((( От тези думи се побърквам..незнам дали ме разбирате, но... :(

Един път избягах от нас..майка ми горката ми се обади към 23:30 да се прибера в къщи.Баща ми едвали би го направил. :(((
В този момент идва - Дрогата.Да опитам ли и да си прецакам живота тотално, или да стискам и да му покажа, че от мен ще стане нещо когато него го няма./след 18/.

Незнам..понякога си мечтая как на 18 се изнасям..и заминавам далеч от него..но немога да оставя майка ми просто ей така.. :(

Най-лесния вариант е дрогата...но не винаги най-лесния начин е най-добрия..все се заричам да не му обелвам и думичка но не съм такъв човек.Бързо прощавам и незнам защо :(((

Много се разписах, но трябваше някъде да излея болката си. :(