Сигурно на някои им е познато това което ще споделя.

Имаме дъщеря на 1год. живеем с мъжа ми на втория етаж а родителите му на първия. Още с раждането на малката така ме обхванала дълбока майчинска закрила и показах на свекитата че не ми е приятно да се доближават до нея. Какво да ви кажа-имах си и моите основания-свекъра ако не е пиян ще е в реанимация и от километри вони на ракия и цигари, а бабата от лаината при животните директно идва при бебето и почва да се превъзнася.

Мъжът ми на няколко пъти им каза направо какъв им е проблема и така постепенно се издигна бариера в отношенията ни. Разделихме домакинствата когато една вечер без обяснения ни остави без вечеря.

Има моменти когато са "на върха на щастието"с малкото, но изведнъж водят и другата им внучка, на дъщеря им детето, и веднага я грабват до магазина и се започна едно пазаруване на бонбони, чипсове...а на нашата носят сокче от 20ст. иначе всичко е купено по две заради съседките, но като си дойдат всичко се прибира при тях.

Не съм дребнава,изобщо не чакаме от тях нещо,детето ни не е лишено от абсолютно нищо,но ме дразни факта че само приказките им са големи ,че за каквото стане дума "баба и дядо ще го купят,само кажете" но както се сещате това е само за пред хората.

От тях внучка им е получела само една златна гривничка за рожден ден.

Аман от фалшива загриженост....