Здравейте!

Искам да се обърна с въпроса си предимно към тези от Вас, които са родители или са минали през това, което изживявам аз в момента. Темата е до болка позната - родителската намеса.

На кратко - на 23 години съм, живея извън България, уча висше, поработвам на страхотно място, имам приятел, вече завър6ил, с много добра работа. Живеем заедно, наскоро се нанесохме в голям, прекрасен апартамент, обзаведохме го със собствени средства и помощ от майка ми. Искаме да се оженим сега. От там дойде проблемът.

По на6е желание искахме да направим две церемонии - една в гражданското само с кумуве и лятото църковна, с родители и приятели. Казахме на родителите си по отделно. Неговите бяха много щастливи, майка ми също, поне в началото. Баща ми не знаеше, исках да му го кажа на живо,защото ми предстои да се прибера в България. Тук е мястото да кажа, че родителите ми са разведени. Баща ми има семейство, две деца, а майка ми остана сама. Отгледа ме, направи блестяща кариера, никога не са ми липсвали пари, помага ми и да следвам финансово. Само дето е сама, без родители, без мъж, само приятелки. Аз съм нейното всичко, в мен е нейната амбиция и понеже е много строг, потегнат и инатлив човек, се опитва да дирижира живота ми, макар и отдалеч. Когато нещо не влиза в нейните представи, значи е грешно.

Та като разбра, че искаме да женим, каза, че трябвало да види родителите на бъдещия ми мъж. Натисна ме,както само тя си може и набързо организирах среща. Бях против, приятелят ми също, защото бяхме на мнение, че двете страни са много различни и това няма да има хубав край, но направихме компромис, за да уважим желанието на майка ми. Неговите родители не настояваха за подобна среща сега, те не се месят, съгласни са с ре6енията ни.

Майка ми пристигна, не мина без да пусне коментар и критика по жилището и обзавеждането, че и по нас. Но ние пак от уважение замълчахме, макар да идва6е и на двама ни да я изгоним.

Дойдоха неговите, запознахме ги, бях се подготвила с трапеза и усмивка, макар вътре6но да умирах от притеснение. Приятелят ми, вече стабилно побеснял от забележките и намесите на майка ми, бе6е много тих по време на срещата. Не обели дума и не вдигна тост за нашата бъдеща сватба. Срещата мина, всеки си тръгна по пътя. На другия ден майка ми ми каза по телефона, че не може да понася приятеля ми и че е безумно обидена как той не е поискал благословията и.

Майка му била вещица, нямала ниво, била домакиня (жената е била два пъти болна от рак). Аз трябвало да размисля и ако съм я почитала и обичала, не трябвало да женя сега. И както подкрпя6е сватбата ни, така сега е най-яростен враг.

Аз разказах на приятеля си, обляна в сълзи и той се обиди много, каза, че тази жена няма право да го обижда така и че не е поискал благословията и уми6лено. Защото тя има грехове към него, макар той винаги да е бил безупречен към мен. Бяхме потресени, той ме помоли да бъда силна и да й покажа границите, да се боря срещу намесата й и да покажа, че вече няма право да ре6ава вместо мен.

Прав е, майка ми се меси, озлобена и елитарна е, не разбира от молби и добри думи, знае си своето. Но аз исках да няма скандали, исках всички да са доволни, да има компромис. Затова търпях да дава тон за много неща, а пък правех своето, ако не бях съгласна с нея.

Баща ми също разбра цялата работа от нея, защото макар да я бях помолила сама да му съобщя, тя след срещата веднага му се обадила и му казала поредния "гаф" на лошото и незряло дете, с молбата да ме вразумят двамата.

Голяма каша. Спестявам Ви обидите, истериите, ревовете и натиска на майка ми, спестявам ви поведението на баща ми, който изведнъж се сети, че дъщеря му не е просто хубавото момиче, живеещо далеч, справящо се само, с което може да се фука пред роднините и което носи шоколадови бонбони, когато си дойде.

Спестявам и голяма част от болката си. Спестявам срама си пред родителите на приятеля ми и срама пред самия него, защото той с нищичко не е заслужил подобно отношение.

Майка ми има право да иска винаги най-доброто за единственото си дете, отгледано с много усилия. Но дали винаги най-доброто за децата е това, което искат родителите им?

И дали моите добри намерения да бъда благодарна дъщеря и да не изолирам своенравната си майка (макар да го заслужава) няма да се обърнат срещу мен накрая?

И защо трябва да плащам за избора й да остане сама и сега, на сериозна възраст, да я е страх, че ще остане и без мен, когато създам семейство? За мен там е основния проблем - тя просто има страх от самотна старост и се вкопчва в мен.

Или вината е моя?

Благодаря Ви, че прочетохте историята, благодаря предварително за мненията и Ви желая хубав ден!