Моята история е следната: от близо 3 години излизам с момче, което е от турски произход , но е израснало в България.Аз съм на 23 , а той на 26.Обичаме се много и във всяко едно отношение си подхождаме.Той се държи перфектно с мен и се отнася с мен като с принцеса.Прави всичко, за да съм щастлива, но проблемът е в това, че моите родители са категорично против нашата връзка.

Баща ми дори няма желание да се запознае с него и не иска да седне с него на една маса.

Аз постоянно говоря с тях и се опитвам да им обясня, че той въобще не е възпитан в духа на мюсюлманската религия, но те просто не искат да го приемат.

Останалата част от роднините също реагират ужасно негативно по отношение на нашата връзка и общо взето никой не ме подкрепя, а само ме нападат , че върша нещо грешно и неморално.

Просто наистина ми е ужасно трудно да стоя посредата между приятеля ми и семейството ми. Самият той казва, че ако трябва да избирам между него и тях би се оттеглил, защото смята , че бих била нещастна ако цял живот живея в напрежение и в стремеж да балансирам нещата.

Просто е много трудно да вървиш сам срещу течението.

В момента сме разделени с моето слънчице, но той ужасно ми липсва.Липсва ми усмивката му, липсва ми загрижеността му дали във всеки един момент се чувствам добре, липсва ми любовта му:)Не е ли глупаво любовта да се подчинява на предразсъдъци?

Все се надявах , че родителите ми ще го приемат, но те упорито отказват да сторят това.

Трудно е , когато трябва да избираш между семейството си и човекът, когото обичаш.