Здравейте!

Имам проблем, който считам неразрешим, но все пак ми се иска да го споделя с вас.

Имам 8-годишна връзка с добър и грижовен мъж, далеч не безоблачна, но истинска. Имаме прекрасна дъщеря на 4 години, много чакана, просто слънчице.

Миналото лято един ден като я заведох на градина видях ново дете в групата - момиченце. Питах учителката и тя ми каза, че детето е от дома за изоставени деца и идва в нашата градина по някаква програма за социализация. Не знам какво ми стана, в гърлото ми се сви буца, влюбих се моментално в детенцето.

Всеки ден през следващите две седмици гушках детенцето като водех моето в градината и непрекъснато мислех за нея. Накрая казах на моя мъж - моля те, да я вземем, да я отгледаме, това е по-силно от мен и сигурно е божа работа да се влюбя така в нея. Те са връстници с нашето детенце, ще се справим, нека да дадем шанс на това детенце.

Той се дръпна - ти не мислиш рационално, отговорността е огромна, какво ще правим ако не се получи. Не знам това дете какви гени носи какво ще излезе от него, ако не стане човек какво ще правим.

Казвам - ама ти не знаеш какво ще излезе и от нашето дете, нали, гаранция Франция. И тъй, понеже съм много напориста, закарах го в Агенцията за закрила на детето, да питаме поне дали въобще можем да вземем детето /ние нямаме брак/.

Попаднахме на една овца, дето ми се разкрещя, не разбрах за какво, и той съвсем се вледени към мен.

Не мога да опиша точно как, ама страшно изстинаха отношенията ни.

Ако на някой му идва да ме посъветва нещо, ще съм благодарна.