Знаете ли писала сам преди тук по тема “Любов”, но сега вече искам да напиша нещо друго..Нещо което не интересува само мен, а и всички други деца, които имат проблеми!
Проблемът е там, че майка ми е много странен човек!
Уж ме обича, уж ми помага, а понякога имам чувството, че не може да стои на едно място от злоба към мен! Винаги сам се чудила аз ли не мога да и кажа или тя не е правила опити да ме разбере!
Но никога не съм и споделяла нищо, ама абсолютно нищо! Просто нея я интересува само как върви в тъпото даскало, как се държа с училище - моят успех и това е...!
Не се оплаквам, че не ме пускат никъде,защото не е така!При условие, че майка ми ми дава свободата да излизам всяка вечер по дискотеки и всякакви други места ще си кажете къде е проблема?Ами проблема е там, че аз никога ама никога не бих и казала дали имам гадже или не дали сам влюбена или не дали сам скъсала с някои или да ли сам тръгнала с някои!
Просто тя никога не се е интересувала от това......винаги беше заета за тея разговори, винаги трябваше или да ми обясни някоя тъпа задача или да ми мърмори за училище! А аз просто не издържам! Не изпитвам потребност да и казвам каквото и да е било, но нали всички деца така правят? Защо и аз не съм така?Защо аз никога не споделям на майка ми?
Баща ми е много по добър с мен....в смисъл, че той ми позволява всичко, а майка ми не! Той обича да ми купува оригинални неща, а ако тя плащаше щеше да ми купува нещо по евтино, а аз не мога така!
Мразя я понякога толкова силно, че искам да крещя да крещя! Но никoй не ме разбира и ми казва: Как така не можеш да споделяш? Лесно е....,,Е не е така когато човека не е заинтересуван да те разбере просто не става! Мразя момента в който тя като види, че баща ми ще ми купува нещо по хубаво от нейното и почва да се сърди и да казва че не заслужавам!
Ето сега за рожденият и ден баща ми и подари най новият модел на самсунг и кво аз нищо не казах?Ама понеже сега наближава моят рожден ден и баща ми ще ми купи по нов модел от нейният и почват фасоните и капризите!
Толкова сам щастлива като ми каже баща ми да си избера ДЖИ-ес-ем и всичкото това щастие се помрачава от нейното тъпо мърморене и от думите и:,,А тя не заслужава нещо по хубаво от моето,тя ще го направи на нищо тоя телефон,, и така натаТЪК!
Не мога да разбера какъв и е проблема!Но не като се замисля знам какъв е - Мрази да имам нещо по хубаво от нейното!
Ето например преди две години като почнах да тренирам конна езда и баща ми подари чистокръвен английски кон се почна: Как може да дадеш толкова пари за едно животно то не е животното проблема, а това че тя е малка не заслужава да даваш толкова пари за нея щото като порасне ще иска още повече,,и така!Имам чувството че ме мрази!
И днес отново беше поставен като проблем въпроса, че баща ми ще ми купува нови маратонки които са 563 лв, а тя не приема факта че моите ще са по хубави от нейните!И не знам какво да правя как да се отнасям с нея със разбиране след като тя не прави и малко усилие да ме разбере!
Вярно понякога е чудесна купува ми каквото искам....но знам, че вътрешно в себе си точно в този момент се разкъсва вътрешно от мисълта, че аз ще имам нещо ново!
Понякога я мразя толкова силно, че ми се иска да умра понякога не мога да я издържам просто не мога!Иска от мен неща които н мога да направя каквото и да стане!Просто не разбира, че не е лесно да си на моята възраст!
А и още нещо като някой път случайно стане дума за гаджето ми тя почва:А гаджето кво прай а?Държи се като пълна идиотка като някоя тапа простачка която никога не имала гадже!
Не знам какво да правя?
Моля ви помогнете ми!