Здравейте,

Искам да споделя с вас едно мое притеснение.

Имам момченце на 6 години, живеем с баща му. И двамата го даряваме с много любов и внимание.

Може да ви прозвучи егоистично, но откакто съм родила мисля само за себе си и за детето. Пренебрегвам много хора в това число и съпруга ми, а той ми помага за всичко-много е добър, но и малко изнервен. От няколко години насам започна да се грижи повече за сина ни отколкото аз, понеже е по свободен от мен.

Вечер спят заедно в една стая, а аз отделно-сутрин ставам рано. Радвах се, малко бащи се грижат така за децата си.

Връзката между тях двамата е много силна и понякога ми става зле като си помисля, че детето ми обича повече баща си отколкото мен.

Аз правя всичко, момчето ми да се чувства добре и да е щастливо, толкова го обичам той е най милото същество за мен. Само една майка знае какво е чувството. Толкова са свикнали заедно, че по някога детето ми казва "тате".

Страх ме е от мисълта, че съм на второ място в живота на детето ми, та аз умирам за него.

Приятелки ми казват, че са мъже и за това е така, нормално било момчето да е по близко до баща си. Но аз не мисля така, майката си е майка. Тя никога няма да те предаде, винаги ще помогне във всяко едно отношение.

В повечето случаи бащата зарязва дома и семейството,така ли е?

Какво да направя, как да накарам детето си да мисли повече за мен?

Обича ме -аз съм го родила, но не колкото баща си.

Какво мислите вие,дали моето съкровище ще се промени като порасне и като осъзнае какво е "майка"?