Здравейте мили момичета/и момчета/.

От доста време чета списанието и много пъти съм била изкушена да напиша история,но никога не съм подозирала ,че ще пиша точно по тази тема.

Имам семейство от 15ина години и дъщеря на 14.Винаги е расла малко непослушна,после стана и своенравна,но до вчера го отдавах на пубертета.Аз съм от типа строга майка,обичам детето си безумно,но знам че с любовта не бива да се прекалява и не съм я глезила излишно.

Истината е че нищо не и е липсвало в живота...имаме всичко необходимо на едно средностатистическо семейство,може би дори повече,но и двамата със съпруга ми работим,не се жалим,няма събота,няма неделя...Казвам го,защото искам да знаете ,че личния пример не и липсва,тя прекрасно вижда ,че всяка придобивка в къщи е плод на труда ни...И изведнъж,дъщеря ми започна да се прибира с нови дрехи,маркови дрехи,много скъпи при това.

Притесних се,като всяка майка първо помислих най-лошото.Помислих че може би има мъж,при това доста голям и с финансови възможности.Как живяхме през тия дни със съпруга ми не ме питайте,но в крана сметка стана ясно че няма мъж в историята...поотдъхнахме си малко,но трябваше да разберем какво става,започнах да задавам много въпроси,на нея и на приятелките и.Те ме приемат добре,имат ме почти за приятелка от което аз реших да се възползвам максимално,все пак става дума за детето ми.

Не че съм предала доверието им,нищо такова,просто събрах две и две и...започнах да се притеснявам.Разбрах,че дрехите ги краде друго момиче,на 13 години и ги раздава на приятелките си ,защото и на него започнали да му задават същите въпроси,които задавахме и ние.

Искам само да подчертая че всички са деца от заможни семейства и всичко,което са откраднали може да им бъде купено-друг въпрос е дали трябва.И така,ние изпаднахме в ужас,мислехме че това че дружи с такива деца е най-лошото нещо,а тя искрено се възмущаваше и твърдеше ,че на нея това няма да и се случи(пропуснах да кажа че междувременно родителите на детето ,което уж само крадеше научиха и моментално взеха мерки като я пратиха в друг град)

До вчера...до вчера бях една щастлива майка,горда с дъщеря си-приеха я да учи в елитна езикова гимназия,носеше шестици...до вчера...

Вчера целият ми живот сякаш се срина,когато ме извикаха в полицията да ме уведомят че са я хванали да краде.Не искам да ви разказвам за ужаса и унижението които преживях там,заемам такава позиция в обществото че всички ме познават....не се хваля с това,срамувам се...Но най лошото се случи в къщи,когато седнахме да го обсъдим тримата.

На въпроса защо го е направила,тя отвърна ...защото не ми даваш достатъчно пари. Попитах колко пари са ти нужни за спреш да крадеш а тя ми отвърна,че колкото и да и дам няма да спре. Говорих безкрайно..за обществото и законите,за това че не можеш да имаш всичко което ти хареса,за проблемите на хората от които са откраднали и че това вероятно е цялата им заплата....говорих....за бъдещето което пропилява,за клеймото което сама си слага...на себе си и на нас...

Нищо!Глас в пустиня!Нищо не я интересувало....

Не знам какво да кажа,пожелавам никога да не ви се случи.Ужасно сме отчаяни и двамата със съпруга ми-това е единственото ни дете,нашата надежда и гордост..

Всичко се срина за миг.В заключение искам само да кажа,че историята се разви почти светкавично и дори да съм имала някакви подозрения(а такива имах към края)не успях по никакъв начин да отреагирам.Аз естествено се правя на корава,но сърцето ми се облива в кръв като си помисля какво ни чака...

Не съм се бавила нито за миг,веднага организирах среща с полицейски психолог,с детски също,говорих и със социални работници,но съм ужасена,просто съм смразена от ужас-от постъпките и и от арогантността и липсата на каквото и да било съжаление от нейна страна.

Може би сме сбъркали някъде тотално...моля ви,дайте ми съвет,зрели хора сме с баща и а се чувстваме безпомощни.

Благодаря ви много,ще отговоря на всеки който има въпроси към мен.