Здравейте скъпи пораснали деца!

Ще ви споделя един типично тийнски проблем, въпреки че донякъде не е свързан с разбити сърца и разочарования. И така проблема е баща ми. Няма да разказвам как но с течение на времето докато растях така и не се получи връзка между нас и сега когато вече съм на 17 и той иска да споделям и говоря с него аз просто не знам какво мога да му кажа пък и нямам желание да го допускам навътре в личното му пространство.

Той не ми познава добре, въпреки че си мисли обратното, както и аз не познавам него. И от тук идва проблема!

Въпреки че мога смело да заявя че съм примерно момиче- отличничка съм не пуша не се напивам не се прибирам в 12 вечерта и тн той ме мисли за уличница - по негови думи - не ме пуска на стоя на купони след 12 защото още не съм била самостоятелна все още - въпреки че не знам какво означава това за него.

Това вече много ми тежи защото не мога да се забавлявам пълноценно с приятели при и без това редките възможности. Знам че звучи доста тъпо но наистина ми е гадно че не ме пуска да се забавлявам защото така разбирам че въобще ми няма доверие и няма и най малка представа какво бих правила и какво не.

А от това най много ме боли. А не мога да говоря за това с нега защото по принцип за нищо не мога да говоря с него - толкова сме се отдалечили.

И така скъпи татковци и майки и вие нечии деца какво да направя за да променя нещата?