Сигурно има много случаи като моя, но има моменти, в които просто не издържам психически и имам нужда да споделя с някого.

Съпругът ми е в чужбина от една година, а аз останах да живея със свекър и свекърва. В началото се търпяхме и даже бих казала, че се разбирахме.

Помагаха ми много за отглеждането на сина ми. И сега помагат, но отношението на свекъра към мен се промени. Все повече показва омразата си към мен. Знам, че омраза е силна дума, но аз така го усещам и е ужасно, повярвайте.

Виждам,че го дразня и днес за пореден път, след поредната чашка, ми повиши тон. А аз не мога да го понеса това - особено когато е незаслужено.

Мъжът ми ще си дойде скоро и не знам дали е редно да го натоварвам с проблемите си, но в противен случай ще полудея. Преди известно време ми предложи да замина с него в чужбина и да оставим детето временно при баба му и дядо му.

Тъкмо се бях съгласила и сега започнах да се колебая - дали ще съм спокойна ако го гледат те?

Не знам какво да правя - не издържам дълго време без мъжа си, не издържам да работя за 300 лева месечно и да не знам какво бъдеще ще предложа на сина си, не издържам да живея с хора, които не ме разбират и всячески ми показват, че не съм им приятна, но съм сигурна, че няма да издържа дълго и без детето си - или поне ще ми е ужасно трудно.

В безизходица съм. Не виждам на къде да поема...