Ние с приятеля ми нямаме брак, или по-точно все още не. Но да кажем че сме на прага на тази стъпка. Проблема за мен е, че от две години живеем при майка му, а с нея от известно време не се разбираме.

Трудно ми е да убедя приятеля ми, че най-здравословно да се изнесем на квартира. На него му е неприятно от нашите "караници", но не иска да и остави голямото жилище, а той да плаща за квартира. Знам, че това е егоистично от негова страна, но той е едно дете и е свикнал всичко да е за него.

Лошото е, че аз вече едва издържам, дразня се от приказките й, дразня се че диша. Постоянно съм нервна, а това се отразява на отношението ми към него. Не искам да си разваляме връзката заради нея, а тя се опитва да го настройва срещу мен.

Моля Ви за съвет, как да постъпя, за да живея спокойно и с човека когото обичам.