Здравейте.

Историята ми може да ви се стори безинтересна и до болка позната. Аз съм самотна майка с малко детенце на 3 годинки. Нямам родители, починали са много отдавна.

Нямам си никой.Отглеждам сама детенцето си,баща му го е виждал само един път и това беше. Повече не го и потърси. Аз като всички останали работя, но съм на квартира, и гледането на детето ми стана много трудно.

Постепенно почнах да тегля кредити, за да изкарваме месеците, за да не гладуваме. Не мога да понеса дететенцето ми да ме попита, мамо какво ще папаме, а аз да вдигна рамене, утре мамо.не мога така и правя всичко възможно и слава богу до сега гладни не сме си лягали.но все повече затъвам:(.

Вземам заеми, за да имаме да си покриваме нуждите и става така,че като взема заплата,покривам с нея кредитите. Не знам докога така. Стигам дъното. Искам да се грижа за детето си,и го правя,никога няма да го оставя в дом,аз съм му майка,но идея си нямам как ще излезе от това положение.

Сега разбирам майките които оставят децата си,сега виждам, че те са нямали как, но аз не мога, та то е моето ангелче.

Оня ден ме попита-мамо имаме ли бананче,аз за малко да се разплача,отидох и звъннах на комшиите и ги помолих за малко стотинки,облякох детето си и отидох и му купих бананче.

Сега не разбира,а по нататък. Много е трудно. Аз така съм раснала без родители и съм оцеляла сама, целият ми живот е бил борба и съм много силен човек,винаги съм стискала зъби и съм продължавала напред, сама, а сега вярвате ли ми хора, че се чувствам най-безсилния човек.

Когато заспи детенцето ми вечер аз плача ли, плача и се чудя какъв ли щте бъде утрешният ден,и дали ще имам сили да тласкам детето си напред.

Исках то да има добър живот, не исках да го застига моята съдба, не успях да му дам началото.

Накъде да продължавам и аз самата не знам. Този месец не си платих наема,за да можем да изкараме месеца,да не гладуваме,а 1-ви идва заедно с другия наем.

Дано не изхвърча на улицата. Само тока ми е над 100лева, наема 100, детска градина вода ами храна, а заеми, кредити.

Побърквам се. Повечето от вас ще ме упрекнат. Като сам теглила кредити да съм мислила сега да си ги изплащам,но аз съм теглила за да преживяваме.

Нямам право на социални помощи защото заплатата ми надвишавала критерия,естествено,нали съм българка,ако не бях, може би щях да получавам помощи знам ли.това е моята история.аз съм една от всичките.но за едно съм благодарна,че имах сили да гледам детето си сама,а не го захвърлих някъде самичко без майка.

Това е. Благодаря че прочетохте историята ми. Ако някой иска да ми пише имейла ми е cingarelata@abv.bg