Съзнавам, че като пиша тук рискувам да бъда тотално оплюта, но се надявам някъде между плюнките все пак да има и някакъв съвет как да постъпя.

Синът ми е на 30 и от 2 години има приятелка на 26, която вероятно до края на годината ще ми стане официално снаха.

Аз самата на времето съм патила много от свекърва ми и затова съм си се зарекла да не се меся на сина ми и наистина през тези години не съм му казвала и дума за момичетата, които водел на гости.

Проблемът е там, че понякога ми е малко трудно да намеря общ език с сегашната му приятелка и дори понякога й се дразня. Не сме се карали и не искам и да се караме, защото знам, че щом синът ми си я е избрал, аз думата нямам, но все пак, особено в последно време нещо ме гризе лекичко от вътре.

Работата е там, че бъдещата ми снаха не е съвсем от нашата черга. Тя е софиянка, една на мама и на татко, има си етаж от къща, вила и кола. Родителите й са образовани и по-заможни от нас. Дали са й добро възпитание не мога да отрека, винаги се отнасяла с уважение към мен и съпруга ми, когато е идвала на гости, помагала ми е за масата и дори ни е купувала по нещо за празници. Дори и да ни е считала за по-прости и животът ни да й се е струвал доста по-беден от това, на което е свикнала не го е показвала явно.

Но все пак моя син, колкото и да го обичам в доста отношения в сравнение с нея си е обикновено момче. Дъщеря ми е излизала с тях и с нейни приятели и казва, че всичките й приятели са деца на политици, дипломати, все са хора учили по чужбина и разполагащи с пари. Самата тя, а вече и сина ми започна да ходи с нея всяка година поне по 2 пъти обича да ходи на екскурзии в чужбина. Дето казвахме едно време тя е по лайфа, макар да не мога да отрека, че и много работи и изкарва, колкото сина ми.

От една страна се радвам, че той се хвана с такава жена, тя за много неща го вкара в ред, но ми се струва прекалено вироглава, решили си нещо. Какво семейство ще има сина ми с толкова независима жена, мисленето й и разсъжденията й той счита за модерни, но на мен ми се струват малко ненормални.
Например веднъж вкъщи говорихме за майчинството и тя каза, че й звучи страшно да се затвори за 2 години вкъщи с дете, пък и финансово било трудно, та би предпочела да изкара само първите 9 месеца и после да намери детегледачка и да се върне на работа. Аз направо изумих. След това пък стана дума за образованието в чужбина и тя заяви, че имало чудесни пансиони и колежи за гимназисти в Швейцария и Австрия, които не били непосилни и нейните родители нямали възможност навремето и затова учила в България, но за своите деца, щяла да направи всичко възможно, защото си струвало!

Друг пример беше, когато миналата година със сина ми бяха на море, наши братовчеди бяха там по същото време и им намерили квартира, но тя на втория ден, казала на сина ми, че не е дошла на почивка, за готви и да пере на ръка и работела здраво, за да може веднъж в годината да отиде на почивка и друг да й отсервира и чисти. Същата вечер се скарали и тя се обадила на свои приятели, които дошли да я вземат. На другият ден синът ми отишъл при нея в хотела на нейн приятел и така доизкарали почивката.

Като майка не мога да си мисля дали сина ми ще може да живее по нейните правила дето се вика до края на живота им и се питам защо тя не си е хванала някой от нейната компания, а точно с моя син.

Хем се притеснявам, хем не ми се иска да говоря със сина ми, за да не реши, че му се меся, пък и ако говоря с него какво да му кажа. той сега е влюбен и тези дребни камъчета не ги вижда, но след време сигурно няма да е така.