Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Родители
Като в тунел без изход
От: diva orhideq, 18.06.2008
Сега почти две години по-касно отново не намирам спокойствие и нормален сън. Всащност едва ли бих могла да променя нещо и едва ли съветите които получавам ще променят настоящето.
Всащност проблема ми еътакъв....
Малкия ми син имаше приятелка близо 2 години.Толкова много обикнах това момиче, че го приех като моя дъщеря и като моя приятелка. Всичко вървеше добре до преди 10 дни когато всичко между тях приключи и дори не искат и да знаят един за друг.
Правих опити да ги сдобря но безуспешно. Не мога да престана да мисля и да обичам това момиче.Иска ми се
всичко да се варне отново.Не мога да накарам синът ми да я обикне отново а и не мога да я накарам и нея да направи крачката назад.
Мисля си че не мога да приема друго момиче за синът ми. Ако някой е попадал в подобна ситуация или може да ми даде съвет как да спра сълзите си ще му бада благодарна.
Благодаря ви че отделихге време да прочетете историята ми.



