Когато бях в младежките си години, в онази особена възраст, когато се качваме на някоя друга планета и родителите ни не ни разбират, си мечтаех един ден да имам дъщеря и да бъдем с нея приятелки, доколкото това е възможно!

Е, след години мечтата за дъщеря се сбъдна, но втората част се оказа по-сложна. Никак не е лесно да възпитаваш някого. Нужно е много повече, отколкото си мислех. Винаги съм се старала да обосновавам това, което отстоявам пред дъщеря си, да излагам възможните резултати при едно или друго решение и тя сама да прецени за себе си.

Опитвала съм се винаги да представя моето мнение и виждане по такъв начин, че да не и се натрапва. Понякога се налага да си по-прям и категоричен. Не минава без сблъсъци, разбира се.

След поредният спор, излагане на аргументи и т.н. аз просто спрях, съвсем спокойно и разказах за онази моя мечта и излязох от стаята, без да правя или очаквам някакъв коментар. Просто излязох.

От тогава мина доста време, не обсъждахме моята мечта, но тя се промени. Все още понякога е нужна борба (в добрия смисъл на думата) да постигнем приемливо решение и за двете, понякога е адски трудно, но мисля, че тогава постъпих правилно. Обичам да разговарям с детето си, въпреки че не го показвам често. Тя е само на 10 години, справи се чудесно преди време с развода на нейните родители, отстоява своето, където може и където се получава. Всяка стъпка, която засяга и нея се обсъжда и и се обяснява. Мисля, че така е редно.

На пътя си тя ще се качи може би много скоро на онази друга планета и се питам тогава какво ще е, дали ще можем да говорим, много ли неща ще крие от мен, така, както аз не съм споделяла на нейната възраст!? Надявам се да споделя повече от мен и да съм достатъчно силна, за да не я съдя прекалено. При все, че понякога съм строга майка, да чувства моята подкрепа.

Родителя, който обича детето си, винаги му мисли само най-доброто. А КОЕ Е ТО???