Здравейте момичета!
Попаднала съм в доста неприятна ситуация и наистина незнам как да постъпя и дали това е решението но проблема ми!

Имам от доста време проблеми с майката на приятеля ми-ще опитам да бъда кратка- живеехме при тях известно време и наскоро се преместихме в ново жилище-самостоятелно!

Тази жена е изключително крива и странна!След един скандал с приятеля ми и с мен..почна даме кълне,да обижда целия ми род и още куп гадни неща!Бях бременна и след като я помолихме да не казва на никой докато не минат 3 месеца-тя разгласи на целия блок-в последствие направих спонтанен аборт и стана още по гадно...
после решихме да се преместим отделно и тя започна с такива циркове-как аз съм била виновна синът и да я напусне..как била стара-вмествам че само когато се прави на многострадална и стара,иначе се конти по 2 часа пред огледалото,а е на 64г!

Развали ни цялото удоволствие от това че създаваме нов дом-дори не е дошла да го види!Аз постоянно правя компромиси в отношенията си-преглъщам всичко-дори след гадните и клетви,аз направих първата крачка и я поздравих за рождения и ден! Но уви,ние още не сме завършили ремонта си,тя почна да го тормози да ходи да и прави ремонт на нея,,звънеше денонощно!

Аз реших че ще отида в почивните си дни да и помогна и след като два дни денонощно работехме,а тя стоеше като ОТК и даваше съвети,,не и хареса някакъв ръб на тапета и започна да ни бучи как тя не била коя да е и как и претупваме работата-а ние се старахме повече отколкото за нас!Накриви се тази жена,почна да се стряска и дори едно благодаря не каза-направи се на нещастна и каза че ако можела сама не сме и трябвали!

След всички нейни изцепки аз помолих приятеля ви никога повече да не ме кара да ходя там-те са му родители и той може и трябва да ходи и до им помага,нямам нищо против,,,но аз не мога повече,,много нерви изхабих с тази жена-отслабнах с 10кг за 2 месеца!

Искам да съм спокойна,,искам да пробваме да имаме бебе,,,той ми каза приеми че са такива,,но ако не идваш в нас и аз няма да идвам в вас..и че така отношенията ни се скапват и няма да го бъди!

Постоянно се караме с него-но как да не ми пука?Не мога да съм безразлична към из цепките и!Междувременно той сменя работата и в момента не работи и вместо да търси усилено той си губи времето с нейните прищявки-тя не се тревожи че синът и е без работа а се радва че може цял ден да и боядисва балкона и да и тапицира диваните на балкона!

Не мога да се примиря с това-знам че винаги ще имам проблеми!Дали да си тръгна? Колко повече компромиси до правя? Как да постъпя?