Здравейте, скъпи читатели.

Моята история е следната: Влюбих се в едно момче, което майка ми не одобряваше, но аз не я слушах.С Него се виждахме тайно, без тя да знае, до като в един момент аз разбрах, че съм бременна и рано или късно трябваше да кажа на майка ми, и реших да го направя веднага. Въпреки това вече си представях реакцията й - виждах се с куфар в ръка. Но за мое учудване, тя прие новината спокойно, по това време бащата на детето ми беше на морето и работеше. Трябваше сами се сещате незабавно да се върне...

Поговорихме и се разбрахме да задържим детето и да оженим. Той се върна обратно на работа на морето и няколко седмици по късно аз заедно с майка ми заминахме при него, на почивка. И от там започна моя кошмар.Започнаха скандалите, мама твърдеше че той не е подходящия за мен.

Нощи на ред не можех да спя, тя ме тормозеше и ми натякваше, че той не може да ми осигури бъдеще, че няма дори къде да ме заведе да живея.Започна да обижда и него, да го ругае..пълен ад. От тук тя събра багажа, каза че си тръгва и аз да избирам дали да тръгна с нея или при него. Аз избрах да остана при него, но тя не си тръгна. Той започна да се колебае, защото тя го обърка с приказките си. И може би и мен разколеба, казвайки ми, че съм много млада, едва на 20 да гледам дете вместо например да следвам и да намеря човек който ще ми осигури по хубаво бъдеще.

С майка ми заминахме за друг курортен град при роднини, където се случи неизбежното - трябваше да направя аборт. Страшно ме болеше от това, че той не направи всичко възможно за да ме задържи. Не търся вината в него, защото и той беше объркан и доста изплашен. Той ме обича много, и аз съм сигурна в това.

Сега вече сме в града ни и се виждаме отново, но пак тайно от нея.

Ние страшно много се обичаме, той иска да живеем заедно, но аз нямам смелост да оставя мама сама.
Не искам отново да се налага да избирам.

Искам съвет защото наистина се чувствам зле и объркана.