Това писмо е до всички родители комплексари, до всички, които не могат да оценят децата си, до тези които са вечно не доволни и мрънкащи до онези към които не трябва да обръщаш с името татко или майко. Много мислех дали да напиша това писмо -изповед много и най накрая реших ще го направя защото не мога да търпя по-вече.....

Аз съм жена на 30 г ,когато чуя че някой казва искам да съм дете в главата ми изплува една къртина всеки път - КАК ТИЧАМ ДО СЪСЕДКАТА ПО НОШНИЧКА /БЕШЕ РОЗОВА ОТ ТОГАВА НЕ ПОНАСЯМ РОЗОВОТО ),ЧЕ ОНЗИ КОЙТО МЕ Е СЪЗДАЛ ПРИБИВА МАМА.

Никога няма да забравя тази картина и не само още много други като нея. Спомням как всеки път на Нова Година си пожелавах едно "Татко да не бие мама"- да аз не си мечтаех за кукли или играчки а за това.

След като навлязях в пубертета много често чувах думите : От теб нищо няма да стане където и да ходиш ще те връщат с рекламации. Може би за това първото нещо за което се сетих като се разведох по-късно беше точно този израз  и още куп нецензурни думи, който сега не мога да напиша.

Знаете ли мили хора и приятели че някой хора докато са живи не трябва да чуват признанието БАЩА тази дума е много свята и трябва всеки, който я носи да я защити.

Нима един баща може да си купи парче салам и дълго да изяде още в магазина за да не го занесе в къщи, нима един баща може да нарича 15 г си дъщеря недокосната от мъж-курва, нима един баща може да вземе касетофона ми и да го заключи, защото съм щяла да го счупя - а как ми се слушаше музика -много и сега всеки път когато в живото не ми провърви всеки път се спомням приказките му:"От тебе нищо няма да стане...:
 
Страшно много ми тежи ,че този човек осакати душата ми аз все още сънувам как гони мама с нож в ръка, отдавна спрях да се обръщам към него отдавна затворих всички върти, които ни свързват искам само да не го виждам. Защото видя ли го отново ще чуя нещо което дълго се помни и много боли .
Питам се къде сгреших какво направихме аз и моята майчица че беше и е толкова жесток с нас ,отговор не мога да намеря вече години, но и не мога да се примиря с това че този който те е създал гледа на теб като на чужд аз никога не бях погалена никога не чух една хубава дума от неговата уста .

Сега когато след толкова години несгоди платих със здравето си и с нервите си знам : Че никого ама никога моето детенце няма да види това което видях аз ,че ние родителите трябва много добре да преценяваме всяка дума която се говори пред децата, защото тя се помни -понякога докъдето остареем, че родителите понякога осакатяват децата си душевно като има нанасят хиляди комплекси плод на тяхното изкривено съзнание Е приятел моята история приключва някой от вас може да открият час от себе си в нея........