Моята история може да ви се стори без интересна,но за мен това значи много!Имам си приятел от 11 месеца.Той е малко по-голям от мен.Но благодарение на него аз и майка ми вече сме в добри отношения, но тя не може да приеме факта, че аз излизам с него.Разбирам я, че се притеснява,но тя се опитва да ми забранява да се виждам с него и започва да ме заплашва,че повече може и да не го видя...
А само, когато съм с него се чувствам истински щастлива, той ми дава някакви надежди,мечти и вдъхновение. А майка ми не оценява това, което той наистина е направил за мен и нея.
Най-вече за нея, защото тя не знаеше как да намери сходен език за да контактува с мен!
Незнам как да и обясня,че го обичам и че той е всичко за мен!
Искам тя да ме разбере и да се постави на мое място!
ПОМОГНЕТЕ МИ ДА НАМЕРЯ НАЧИН ДА И ОБЯСНЯ МОЯТА ЛЮБОВ КЪМ ТОВА МОМЧЕ И ТОВА, ЧЕ НА НЕГО ТРЯБВА ДА БЛАГОДАРИ ЗА ТОВА,ЧЕ ОТНОВО СЕ СБЛИЖИХ С НЕЯ!!!