Здравейте всички, които четете и пишете тук. Имам проблем с майка ми.Сериозно е. Нещата излизат извън всякакъв контрол. Стараехме се да не обръщаме внимание досега, но не се издържа вече.

Все още съм омъжена, но в развод. Тече самата процедура в този момент. Живеем разделени със съпруга ми. Той се изнесе от семейното жилище и заживя със 17 годишно момиче, а той е на 42, но така си е избрал. Както и да е. Друг е въпроса, че е незаконно, но... това не е сред моите проблеми сега.

Аз имам връзка с един мъж, обичаме се, но още не живеем заедно. Правим планове за това. Той се грижи за децата ми, за мен, осигурява ни всичко, идва в къщи, понякога остава, децата са свикнали с него и го приемат много добре.

Ще кажете тогава всичко е идеално. Но не е. Майка ми, откакто имам тази връзка - година и половина вече, не говори с мен, мрази ме, поставя ми ултиматуми да прекъсна връзката си, а аз никога няма да го направя и не съм имала повод да си помисля дори за това.

Просто не го харесвала. Обвинява го за всичко - че разбил живота ми, че децата останали без баща, че навън вали... И защото бил много грешен да му умрели децата, да катастрофира, да се гърчи, до сутринта да е изстинал и все такива пожелания по телефона. Тъкмо седнем да вечеряме, приятно ни е и тя звъни. А, забравих да кажа, че тя дори не го е виждала и не го познава. Но е решила, че е от Дявола по-лош. Виждаме и двамата, че тя не е добре психически.

Този тормоз не може да продължава повече. Двамата се разболяхме, вдигаме кръвно, правим кризи нервни. Не се издържа, разбирате ли. Баща ми почина тази година, от тогава е неузнаваема. Но болката я има и у мен, обаче не си позволявам да се побъркам.

Животът продължава. Кажете ми моля Ви, какво да направя? Ако ме посъветвате да говоря с нея - не е възможно. Тя нарежда като на умряло каква страдалка била и т.н. и не чува нито дума от това, което й казваш и почва да кълне. Каква е процедурата? Жалба, принудително въдворяване някъде... Какво, кажете, моля Ви...