Здравейте всички почитатели на този страхотен сайт. Хубаво е когато знаеш, че може да споделиш болките или радостите си. Тук и разбира се винаги ще намериш някои, които да те разбере и утеши.

Всеки си има някаква история и всеки се срамува от нещо в живота си. Аз съм на 19 години и се срамувам от това, че унижих най-скъпите си хора. Не се гордея с този факт, но се опитвам да поправя грешката си.

Преди няколко месеца напуснах родителите си и сега живея с приятеля си, които също много обичам. Напуснах ги защото имахме много спорове за излизанията ми и постоянно се карахме за това, че трябва да уча, защото ми предстоеше кандидатстване. Аз не издържах и стигнах до крайност, бях и в момент на отчаяние. Затворих се в себе си и почти не разговарях с тях. Те не бяха съгласни да имам връзка, понеже си мислеха, че съм прекалено малка и лесно се лъжа.

Естествено аз не съм момиче, което лесно може да се излъже и винаги им казвах, че имам мозък в главата си. Те не ме разбираха и аз не ги разбирах.

Приятеля ми не е спирал да ме подкрепя и винаги ми е помагал. Сега съм студентка и ме издържа приятеля ми, но образованието и както и дрехите ми се купуват от родителите ми. Те никога не са ме оставяли, дори когато аз го направих... Сега сме в добри отношения с тях..уважавам ги, те уважават мен и приятеля ми. Но защо трябваше да се скараме толкова много и да разберем желанията на другия?

Аз ще остана да живея с приятеля си, но ме боли че им причиних толкова главоболия. Много ги обичам и искам да им се реванширам по някакъв начин и да им покажа, че никога не съм спирала да ги обичам. Много ми е трудно защото имам чувството че каквото и да направя нищо няма да оправдае постъпката ми...

Дайте ми някакъв съвет моля ви...и предварително ви благодаря за отделеното време.