Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Родители
Дъщеря ми и нейният приятел - как да постъпя в бъдеще?
От: Люси, 19.11.2008
Здравейте, умници от Розали!
Искам да споделя с вас ситуацията у дома и да ви помоля за мнения и съвети.
Значи, имам една дъщеря на 18 години, а тя си има приятел на 28, който не е от нашия град. Решили двамата той да дойде тук, за да са заедно, докато тя завърши училище.
Речено-сторено, но ме пита момичето ми може ли той да остане временно у нас, за да не плаща за квартира. Труден въпрос - дълго умувах и разсъждавах така: "Не ми се иска, но ако откажа дали тя няма да направи някоя глупост? Влюбена е в него, като нищо може той да дойде в града ни, да забременее, да се омъжи незавършила или просто да замине при него. Или пък да заживее в евентуалната квартира с него...Все пак е ученичка и е необходима родителска протекция..."
И се съгласих.
Премести се момчето и веднага започна работа. Още в самото начало ме шашна с приказките си, звучеше идеално. Веднага ми светна лампичката, че идеални неща няма!
Усмихвах се възпитано и изчаквах да видя действията му.
Случи се да не е съгласен с мнението ми тя да продължи образованието си в най-близкия ни град (такива са възможностите ми за издръжка) и да ми кресне в заплашителна поза, случи се да ми каже колко хляб съм изяла, точно колко са изяли тя и той, поиска ми спестовната книжка, за да провери лихвите в различните банки по интернет и да ме поучи къде бих могла да ги вложа по-изгодно...(Разбира се, не му я дадох.) Оставих го да продължи с разкриването на характера си. Унищожи по невнимание мебели (не последва и дума за извинение), сметката за тока ни се увеличи трикратно,
отвори компютъра, за да му слага някаква маймунка...Поиска ми заем пари, които ми върна чак след поискване, продължава да закърпва месеца с нов заем. И още, и още..., но ще ви писне.
Успях да му покажа, че не е намерил "мека Мария" и той разбра. От "майче" вече съм "майко". (Само да не остане някой с погрешно впечатление, че това ме е поласкало.) Държи се прилично, но от моята глава не излиза поговорката, че "Вълкът козината си мени, но нрава - не."
Да не пропусна да споделя, че те двамата "много се разбират" - когато не е на работа единственото, което прави е да играе на компютъра, а тя - когато не е на училище му готви, пере го. (?!)
Издръжката й, както си е по закон: докато завърши е мое задължение и отговорност.
Отново ви моля за мнение и съвети как да постъпя в бъдеще, защото търпението ми вече почти се изчерпва. Благодаря на умниците!
Искам да споделя с вас ситуацията у дома и да ви помоля за мнения и съвети.
Значи, имам една дъщеря на 18 години, а тя си има приятел на 28, който не е от нашия град. Решили двамата той да дойде тук, за да са заедно, докато тя завърши училище.
Речено-сторено, но ме пита момичето ми може ли той да остане временно у нас, за да не плаща за квартира. Труден въпрос - дълго умувах и разсъждавах така: "Не ми се иска, но ако откажа дали тя няма да направи някоя глупост? Влюбена е в него, като нищо може той да дойде в града ни, да забременее, да се омъжи незавършила или просто да замине при него. Или пък да заживее в евентуалната квартира с него...Все пак е ученичка и е необходима родителска протекция..."
И се съгласих.
Премести се момчето и веднага започна работа. Още в самото начало ме шашна с приказките си, звучеше идеално. Веднага ми светна лампичката, че идеални неща няма!
Усмихвах се възпитано и изчаквах да видя действията му.
Случи се да не е съгласен с мнението ми тя да продължи образованието си в най-близкия ни град (такива са възможностите ми за издръжка) и да ми кресне в заплашителна поза, случи се да ми каже колко хляб съм изяла, точно колко са изяли тя и той, поиска ми спестовната книжка, за да провери лихвите в различните банки по интернет и да ме поучи къде бих могла да ги вложа по-изгодно...(Разбира се, не му я дадох.) Оставих го да продължи с разкриването на характера си. Унищожи по невнимание мебели (не последва и дума за извинение), сметката за тока ни се увеличи трикратно,
отвори компютъра, за да му слага някаква маймунка...Поиска ми заем пари, които ми върна чак след поискване, продължава да закърпва месеца с нов заем. И още, и още..., но ще ви писне.
Успях да му покажа, че не е намерил "мека Мария" и той разбра. От "майче" вече съм "майко". (Само да не остане някой с погрешно впечатление, че това ме е поласкало.) Държи се прилично, но от моята глава не излиза поговорката, че "Вълкът козината си мени, но нрава - не."
Да не пропусна да споделя, че те двамата "много се разбират" - когато не е на работа единственото, което прави е да играе на компютъра, а тя - когато не е на училище му готви, пере го. (?!)
Издръжката й, както си е по закон: докато завърши е мое задължение и отговорност.
Отново ви моля за мнение и съвети как да постъпя в бъдеще, защото търпението ми вече почти се изчерпва. Благодаря на умниците!
