Здравейте,
Реших и аз да ви изпратя моята история макар, че знам, че човек трябва най-вече сам да реши проблемите си.Но това, което Ви моля е ако има някой, който е преживял това или поне може да ми даде съвет да го направи:))
Всичко започна преди 6 години. Страшно отдавна, а в същото време, а помня всяка дума:))
Познавахме се от деца.Той мил,красив втора година студент, а аз една тийнейджърка, объркана и не познаваща живота. Единственото, което ме интересуваше бяха дискотеките,момчетата и т.н.Той ми откри един нов свят,с любовта си с нежността си,с вниманието:)
Накара ме да се влюбя.
Не мислех какво правя,та аз бях на 16 ,защо да мисля прекалено:)
Но той е турчин...
Заедно сме вече 6 години, през които минахме през какво ли не...Той беше с друга когато се бяхме разделили, аз съм била с друг.Разделяли сме се повече от 20 пъти, но винаги и двамата сякаш знаем че не е завинаги.. Опитах всичко, за да не съм с него... Не можах да го забравя и за секунда. Проблема е най-вече в това, че моите и неговите родители са против.Моите не толкова но неговите.... Не искам да нараня никого...
Но го обичам, с цялата си душа, той е всичко което искам да бъде мъжа до мен, искам той да е баща не децата ми. Знам че е трудно, и имена и религия, но какво значи всичко това когато срещнеш Него,мъжа на живота си.
Ако не съм с него навярно не след дълго ще срещна хубав и мил българин с когото ще бъда уж"щастлива"или поне близките ми ще бъдат, но няма да е той, няма да е моето пате.
Обичам го.....
Връзка без бъдеще, но с повече любов отколкото някои хора за цял живот....