„Животът ми е УЖАС...“

От 49 коментара3/5

Здравейте! Само на 16 съм...... Но животът ми е УЖАС! Много съм уморена от всичко и не знам какво да правя, как да постъпя.... Трудно говоря за своите мъки и проблеми и реших, че ще ми е по-лесно ако го напиша. Знам, че не съм единствената с такива проблеми и това крепи вярата ми, че някой ден ще срещна някои, който да ме разбира и да стои зад мен, да ми помага...

Още от съвсем мъничка в училище никой не ме харесваше, обиждаха ме и ме тормозеха редовно. Родителите ми обръщаха внимание на по-малката ми сестричка, която току що се беше родила. Винаги всичко беше за нея, както и до ден днешен.

Не можех да говоря с никой, имах братовчедка няколко години по-голяма от мен, с която прекарвах повечето си време. С нея можех да говоря и да споделям  всичко, което ме тревожи, а тя ме разбираше. Намирах упора и сигурност в нея. Но един ден както си стоеше на стола до мен, падна и никога повече не се събуди. Всичко това беше пред очите ми, не знаех какво се случва, нямах желание за нищо, но бях прекалено малка за да разбера, че това не е края на света  и трябва да продължа. Сега вече го осъзнавам, продължих напред...

Намерих приятели, нещата лека полека почнаха да се нареждат! Обаче баща ми стана ужасен, тормозеше много майка ми, а и мен и сестра ми. Безпричинно и за глупости ни пребиваше от бой. Майка ми 3 години преди да се разведе с баща ми си е   имала любовник. Донякъде имаше и тя вина за скандалите вкъщи, но баща ми в повечето случай не беше прав и още по-лошото е че не можеше да го приеме. Винаги стоеше над всичко и гледаше само себе си. Е аз усещах какво се случва с майка ми, но си затворих очите.

Много често баща ми гонеше майка ми от нас... и един ден тя си тръгна и много дълго не се прибра вкъщи, необичайно... след такива спорове тя се прибираше още на следващия ден, но този път не стана така. Повлияха и нейните приятелки, тя замина на море и след като се прибра подаде молба за развод.

Баща ми много зле прие всичко, беше свикнал всичко да му е на готово и не можа да приеме факта, че ще трябва да се справя сам. Почна да се разкайва и да и се моли да се прибере, но тя беше доста объркана и не го направи. Той започна да търси и нейните близки и да говори с тях, да я молят и те да се върне.

Сестра ми отиде при майка ми, а аз останах него. Стана ми много жал, беше много зле... Никога не го бях виждала да плаче толкова. Той постоянно ме влачеше с него, караше ме да се правя на луда пред хората и какво ли не още само и само тя да се върне. Постоянно трябваше да съм му до гъза. Но майка ми не обърна внимание на нищо и нищо не можа да я разубеди да се върне.

Каза му, че е бременна и чака дете от друг мъж (излъга го естествено, за да я остави на мира). Той полудя още толкова, почна да си удря главата в стената, да прави глупости. Едвам съм го спряла да не си посегне на живота. Останах с него и  го подкрепях, благодарение на мен се изправи на крака и продължи.

Стана много мил и се държеше сравнително добре с мен. Но сестра ми не прие особено добре развода и създаваше много проблеми на майка ми, която живееше с приятеля си. Реши, че  ще се върне вкъщи заради нея и го направи.

Нещата горе-долу се наредиха, но един ден тя реши, че не може повече така и се върна при другия. Баща ми побесня, стана ужасен отново. За глупости правеше скандали и ме биеше. Дребни неща, който ме побъркваха и мен. Беше ми трудно да споделя с приятелите си, защото нямаше да ме разберат! Имах си и сериозен приятел, който обичах наистина много... (или поне така си мислех).

Много исках от него да ме разбира и да ме подкрепя, да споделя с мен мъките си, както и аз с него. Исках просто да е до мен и да ми казва: Спокойно, аз съм с теб и всичко ще бъде наред... копнеех затова, но никога не чух тези думи от него. Когато се опитвах да му споделя, някоя кавга с баща ми, той ми отвръщаше единствено и само с "тцтцтц". В повечето случай дори ми се смееше. Това ме разкъсваше отвътре и ме нараняваше още повече. Той никога не си показа напълно с чувствата, както и не споделяше нищо с мен. Давах всичко за него, но той започна да се държи зле.. да ми изневерява. Много търпях, изключително много, но за всичко си има граници.

Разделихме се. Беше ми трудно, но го преодолях. Дори почнах да се замислям, защо съм си причинявала всичко това и съм търпяла за капак и него. Споделях с приятелите ми, но никой не можеше да ме разбере. Когато ме пребиваше и се опитвах да им кажа те дори се съмняваха в мен... мислеха си, че ги лъжа. Това още повече ме нараняваше. Опитвах да отида при майка ми, но приятелят и пиеше много, не правеше много проблеми, но беше много сложно. Не издържах да стоя там. Тя не се интересуваше много от мен и в повечето случай ми показваше, че съм излишна там.

Сестра ми също се държеше много лошо с мен и ме гонеше от там. Баща  ми никога не е бил пияница, но не знам на какво се дължи всичко това което прави. Има нещо, но ми е много трудно да разбера КАКВО.... Накараха ме да порасна преждевременно, трябваше да съм домакиня вкъщи и същевременно майка на самата себе си. Никога не съм била близка с никой от родителите си, може би защото така са ме предразполагали. А липсата на майка в моята възраст е ужасна, въпреки че вече свикнах и не обръщам внимание на тези неща.

Баща ми доведе майка си да живее при нас, обичах я много... много ми помага, но става все по-ужасна почна да ме тормози... да си съчинява разни неща и да ме злепоставя, да ми създава проблеми. И в момента ужасно много съжалявам, че е тук. Сега трябва да търпя нея и нейните капризи.

Преди правех задълженията си вкъщи с много желание, но никой никога не ми беше благодарен и с течение на времето висчко това ми омръзна... Писна ми от всичко.

Почна да ми се излиза с приятели, исках да се забавлявам повече.... но баще ми не разбра това, не разбра че имам глава на раменете си и мога да се грижа за себе си. Прибирах се по-късно отколкото би трябвало да се прибирам и донякъде грашах с това, баща ми полудяваше не ме разбираше и отново ме пребиваше. Наказваше ме и не разбираше,че така влошава нещата. Но слава богу му минаваше бързо. Много имах нужда от някой до себе си, някой който да обичам, имаше доста момчета с който излизах, но повече искаха само едно...

Бях много наивна и доверчива и много си изпатих от това, но се научих. Слаба и безпомощна съм, баща ми постоянно ми повтаря, че   съм грешка и че не не ме иска. Но нямам друг избор, няма къде да отида и ще се наложи да потърпя още дълго всичко това. Обичам много приятелите си, който са особено малко.

Надявам се да са до мен в тези моменти! Силно се моля всичко да се нареди или поне аз да се махна от този ужас, но уви всичко това НЯМА КРАЙ!

Малко попрекалих с писането, доста се впуснах в подробности и не се надявам някой да прочете всичко това. Но ако има такива хора, някой с подобни проблеми много се радвам ако ми пише и сподели мнение.
Какво да правиш, животът е такъв... Въпреки всичко се опитвам да се държа и обичам живота, но тези моменти понякога ми идват в повече. Чувствам се по-добре след като написах всичко това. :) 

49 коментарaДобави коментар »

Валя

От Валя14.02.2011, 11:29 ч.

МИЛО момиче-трогната съм от това което пишеш.Като майка на две големи деца мога да те посъветвам се съсредоточиш в образованието си - да решиш какъв специалист искаш да си и след навършване на пълнолетие да отидеш на...

Виж всички коментари за "„Животът ми е УЖАС...“".

Още истории от "Родители"

Родители

Родители

Моите родители и отношението им към мен е темата на моето писмо. Опитвам се да...

Не искам да избирам

Не искам да избирам

Винаги сам се чувствала различна Изглеждам добре и съм излизала с много момчета...

Имам нужда от спешен съвет?

Имам нужда от спешен съвет?

Здравейте, много се надявам да чуя вашите мнения по следния въпрос, който е много...