Здравейте,мили приятели!
Дълго мислих, реших да ви разкажа моята история, която е много, много тъжна, не мога да намеря изход от ситуацията, в която се намирам, постоянно съм в борба със себе си и не мога да реша какво да правя. Ще се постарая да бъда максимално кратка.
На 23 години съм, аз и моят приятел сме от 5 години заедно, много се обичаме, макар вече да не съм много сигурна в него. Разбирахме се, помагахме си, докато в началото на тази година много неща излязоха наяве. Бяхме стигнали почти до олтара, когато или съдбата, или роднини застанаха на пътя. С мен се случиха много лоши неща, не искам да ги споделям, родителите ни се познаваха и точно, когато решихме да се женим, се изпокараха, толкова жестоко, че сега не искат да се видят.
Лошото е, че приятелят ми за всичко слуша майка си, така стана, че сватбата се отложи, заради един куп причини, затова, че никoй не можа да си надвие ината, а още по-лошото е, че моят приятел обвинява за всичко моите родители.
Оттогава мина близо половин година, мислех, че той ще омекне към тях, мислейки за бъдещето на нас двамата, моля ви кажете ми какво да правя и ако има някой с подобна история, моля за съвет. Аз съм напълно самостоятелна, живея и уча в чужбина, проблемът е такъв, че приятелят ми пътува често, когато е при мен, всичко е наред, но когато се прибере в ВГ, му пълнят главата с един куп глупости, който не са верни, той се опитва да ми наложи ултиматум, че докато аз съм с моите родители, никои няма да бъде щастлив с него.
Разбираха се чудесно, а сега той мисли, или по-точно му втълпяват, че нашите го мразят. Така се промени и отношението му към мен, нищо вече не е както преди, каквото и да стане, се оправдава с това, че родителите ми не са го оценили, аз давам всичко за него, как да го убедя, че той е по-важен за мен. Опитвала съм да поговоря с него, забравих да кажа, че каквото каже майка му, това трябва да става, на моменти не издържам, между другото е голям инат (зодия Телец), много добър човек, но може би "мамино синче! ".
Казва ми че ме обича, че е мислил занапред, но не иска да погледне на нещата реално, да намери вината, там, където наистина я има. Говорят му неверни неща, опитват се да ни разделят, все още не са успели, как сте се виждам с тази жена занапред ,като тя ме обиди и наприказва куп глупости.
Моля ви за помощ или поне за съвет. Много го обичам, а мисля,че и той, но е безсилен да се противопостави на семейството си, защото те му "били помагали", материално - да, но духовно никакви ги няма.
Искам също да поясня, че в БГ си ходя, само 2 пъти в годината. Не мога да си представя да го загубя, само затова, че родителите ни не се разбират и затова, че той иска да забравя моето семейство, само и само, за да бъда с него.
Прекарала съм толкова красиви мигове с този човек, но сега съм на ръба и не зная какво да правя, понякога ми писва, защото той за всяко нещо слуша майка си, а тя сте направи всичко възможно да ни раздели, много ме е страх от тази жена. Не искам да загубя,най-скъпото, което имам.
Историята ми е много объркана и преплетена, затова няма да я разказвам цялата. Освен това, желая да остана анонимна, имам си достатъчно проблеми. Просто моля за помощ хора, които са имали подобни проблеми. Как разрешихте проблемите си, как накарахте човека до вас да се съобразява с вас и да ви поставя на първо място, защото аз смятам, че един стабилен мъж, който обича и иска да гради семейство, на първо място трябва да мисли за този, който обича, защото при мен е така, а при него- не.
Предполагам, че и други хора са имали такива проблеми, предполагам, че знаете какво е да виждаш, че губиш някого и нищо да не можеш да направиш, само защото семейството му така иска.
Боря се вече половин година, мислех, че времето сте смекчи обстоятелствата, но все още няма нищо налице.
Боря се за любовта, за истинската любов, но вече се уморих, нямам сили, искам да обичам, но никoй не ми да възможност. Не зная дали някой от вас сте разбере как се чувствам.
Благодаря,че проявихте търпение, за да прочетете още една тъжна история. Чакам съвети от сродни души!
Желая на всички ви късмет и успех!