Здравейте!

На мен май ми стана навик да ви пиша,но това е защото май само тук успявам да споделя това което с другите не мога!

Преди време приятел ме предаде и имах доста сериозни проблеми,та както се казва така си напатих от лицемерни и злобни хора, и сега май от всичко ме е страх във всичко се съмнявам не мога да общувам с хората както преди.
Когато кажа нещо или спомена все ме е страх да не ме предадат отново, изобщо нямам доверие никому дори и на най близкия ми човек, вече почнах и в него да се съмнявам!
Така съм се затворила в себе си и незнам как да излезна от това положение, разбирам го, нали, но незнам как да се оправя. Гледам хората с едно съмнение..
Някои от познатите ми дори почнаха да странят от мен, понеже виждат че съм доста мълчалива и да не ме притесняват.
Вече не съм това момиче което някога се смееше от душа и имаше много приятели.Ужасно ме боли и за това че не мога да имам, за това че не мога да допусна никого до себе си заради този страх да не страдам отново!
Незнам какво да правя. Вече прилича,м на някои сноб...

Чувствам се сама,самотна,но този страх не ми дава шанса да допусна някой човек за приятел!
Надявам се че ще успеете малко да ми влезнете в положението и да ми дадете някои съвет или поне да ми прочетете редовете писани от добра душа...