Здравейте, всички вие, които четете и съветвате!

Не знам дали искам съвет, но просто искам да споделя това, което ми тежи.

На 36 години съм, омъжена и с две деца. Имам нещастен брак от самото начало...от най-тежките случаи първите години. Сега...живот по инерция. Единственото, което съм искала е да имам споделена любов- да обичам и да ме обичат, но...не се получи. Вече мисля, че никога няма да се получи.

Може би не заслужавам??? През последните години смених няколко любовници в опит да получа това, което не съм имала, но...безуспешно.

Оказа се, че или мъжът иска само секс, или пък след известно време ме зарязват. Изглежда не ставам и за любовница.

Вече не съм озлобена към никого, не обвинявам никого, просто съм тъжна. Животът си тече, а на мен не ми се случи най-хубавото никога. Имам толкова много любов, която да дам, но няма на кого.

Без любов животът е празен, така е при мен. Не съжалявам за нищо, което съм направила. Не тълкувайте погрешно каква съм. Тъжна съм сега, но иначе съм лъчезарна, много общителна, привлекателна, стройна.Мъжете ме харесват много, но никой не ме обикна. Не знам защо.

Ето това ме мъчи: защо не мога да предизвикам дълбоки чувства, защо??? Вероятно не заслужавам. Само хубост не е достатъчна. Добра съм, но и това не е достатъчно.

Пожелавам от сърце на всички други да бъдат обичани!!!