Прочетох няколко истории и разбрах, че не само аз съм се чувствала самотна.

Всеки мисли, че само той страда, че само той е самотен, измамен и тем подобни. И аз си мислих, че съм сама, че няма кой да ме разбере и все още е така, но вече знам, че има и други като мен самотни.

Семейството ми е прекрасно приятелите са ми прекрасни, но съм сама, нямам човек до мен, който да ме накара да се чувствам обичана.

Винаги се опитвам да помогна на хората около мен да са щастливи, да не страдат, винаги се мъча да ги накарам да вярват ви живота, да вярват, че могат да постигнат нещо само да имат малко вяра, а себе си не мога да накарам да направя нещо....

Има много хора около мен, а се чувствам сама.

Има хора, които ми казват колко съм добра, колко съм мила, че съм като ангел и незнам си какво, че всеки би желал да е с мен, но не мога да открия човек, който наистина да знае какво искам и какво чувствам.

И ето пак съм сама, пак се мъча да помогна на някой да си спаси връзката, да вярва в живота.

И ето казвам го наново вярвайте в себе си, ВЯРВАЙТЕ, ЧЕ МОЖЕТЕ ДА УСПЕЕТЕ, живота е кратък и няма защо да се мъчим за небивалици.

Вярно е понякога много боли, понякога е нетърпимо, но все пак трудностите са за преодоляване и когато не се получи нещо за което сте мечтали много, помнете че е най важно да сме живи и здрави и да вярваме в себе си...

Благодаря ви!