Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Самота
Самотна, но вярвам
От: Аз, 02.11.2006
Здравейте,
Реших да пиша по повод статиите, които четох в рубриката „Самота”, тъй като открих себе си в доста от тях. На 24 г. съм, и никога до сега не съм имала сериозна връзка – имала съм адски много взаимоотношения с мъже, но нито едно от тях не ме е накарало да се чувствам така както винаги съм мечтала.
Обичала съм,и мен са ме обичали може би,но всичко е свършвало бързо и болезнено за мен (причините са били най-различни: женени с деца, без деца, прекалено несериозни, прекалено властни, богати или надути,прекалено страхливи и т.н.). Относно мен смея да твърдя, че изглеждам много добре, имам много добра работа,общителна съм,забавна, интелигентна.
Не съм надута или високомерна – просто си знам цената,знам какво съм постигнала и не мога да правя компромиси с принципите си. Имам добро семейство, добри приятели и добри колеги ( да са живи и здрави всички,нали това е най-важното), но в мен има една огромна празнота.За човека,който чакам.И мен ми е трудно да излизам с приятелите ми – повечето от тях със семейства и деца, защото понякога се чувствам неловко.
Вече не обичам празниците, няма с кой да споделя радостта им. Трудно ми е и ми е болно. Всички се чудят защо съм сама – не че не искам, просто досега не се е получавало. Сигурно има вина и в мен,но знам как да се държа вече ако имам следваща връзка в живота си.
Липсва ми човек до мен на който да се опра, който да ми помогне морално и психически. Липсва ми и винаги ще ми липсва докато не го срещна... И колкото и да съм отчаяна и самотна, все си мисля че ще го открия или той мен. Моят човек..
До сега два пъти в живота си съм казвала:”Това е моя човек”, но никога не е била той...Може би третият път ще позная ?)))..Дълбоко в себе си вярвам че го има някъде,може би защото го искам адски силно.Този с който ше се разбираме от един поглед,и който няма да ме нарани,защото ще знача нещо за него..
На всички момичета като мен искам да кажа да не се отчайват..Вярно че времето напредва и ставаме по-възрастни,но ако го искаме силно то ще се случи.Дано съм права,дано вярата не ме излъже и да продължава да ме крепи.Защото ако не вярвам и не съм позитивно настроена, как ще привлека нещо хубаво?
Не мислите ли? А докато го срещна Него, ще обръщам повече внимание на себе си,ще се старая да изглеждам добре – външно и вътрешно, ще спортувам, ще се уча и развивам, та като се открием с моята половинка и Той да види че е имало за какво да търси... Усмихвайте се! Ще ви пиша пак...
Реших да пиша по повод статиите, които четох в рубриката „Самота”, тъй като открих себе си в доста от тях. На 24 г. съм, и никога до сега не съм имала сериозна връзка – имала съм адски много взаимоотношения с мъже, но нито едно от тях не ме е накарало да се чувствам така както винаги съм мечтала.
Обичала съм,и мен са ме обичали може би,но всичко е свършвало бързо и болезнено за мен (причините са били най-различни: женени с деца, без деца, прекалено несериозни, прекалено властни, богати или надути,прекалено страхливи и т.н.). Относно мен смея да твърдя, че изглеждам много добре, имам много добра работа,общителна съм,забавна, интелигентна.
Не съм надута или високомерна – просто си знам цената,знам какво съм постигнала и не мога да правя компромиси с принципите си. Имам добро семейство, добри приятели и добри колеги ( да са живи и здрави всички,нали това е най-важното), но в мен има една огромна празнота.За човека,който чакам.И мен ми е трудно да излизам с приятелите ми – повечето от тях със семейства и деца, защото понякога се чувствам неловко.
Вече не обичам празниците, няма с кой да споделя радостта им. Трудно ми е и ми е болно. Всички се чудят защо съм сама – не че не искам, просто досега не се е получавало. Сигурно има вина и в мен,но знам как да се държа вече ако имам следваща връзка в живота си.
Липсва ми човек до мен на който да се опра, който да ми помогне морално и психически. Липсва ми и винаги ще ми липсва докато не го срещна... И колкото и да съм отчаяна и самотна, все си мисля че ще го открия или той мен. Моят човек..
До сега два пъти в живота си съм казвала:”Това е моя човек”, но никога не е била той...Може би третият път ще позная ?)))..Дълбоко в себе си вярвам че го има някъде,може би защото го искам адски силно.Този с който ше се разбираме от един поглед,и който няма да ме нарани,защото ще знача нещо за него..
На всички момичета като мен искам да кажа да не се отчайват..Вярно че времето напредва и ставаме по-възрастни,но ако го искаме силно то ще се случи.Дано съм права,дано вярата не ме излъже и да продължава да ме крепи.Защото ако не вярвам и не съм позитивно настроена, как ще привлека нещо хубаво?
Не мислите ли? А докато го срещна Него, ще обръщам повече внимание на себе си,ще се старая да изглеждам добре – външно и вътрешно, ще спортувам, ще се уча и развивам, та като се открием с моята половинка и Той да види че е имало за какво да търси... Усмихвайте се! Ще ви пиша пак...
