Здравейте не знам как да започна...

Имам приятел с които близо три години сме заедно. Обичаме се много, но още повече се ревнуваме. Аз съм много ревнива, но от любов му прощавам грешките, които не са никак малко-изневери, лъжи.

Той е турчин и е много, много по ревнив от мен. Ревнуваме дори от семейството ми, а дори и от неговото, не ми позволява да говоря с момчета, а когато говоря с момичета ми казва, че съм си уреждала срещи с някого.

Много хора казват, че били щастливи някой да ги ревнува, защото това било знак, че те обичат искрено. Но аз не искам да ме ревнува чак толкоз. Същевременно се чувствам много самотна и не знам защо какво точно ми липсва - всяка вечер сме заедно, на ден говорим по 7-8 пъти по телефона, но аз се чувствам много сама.

Той е нежен с мен ще излъжа ако кажа, че не се караме, защото в връзка, която има прекалено много ревност има и много кавги. Аз съм много горда и инат дори когато съм виновна, никога не го търся, винаги той ме търси, не знам дали това е правилно, но майка ми казва, че на мъж не трябва да му се сваля шапка.

Пиша ви защото искам да ми дадете съвет, защо се чувствам толкова самотна и какво според вас ми липсва. Ще ви бъда много благодарна ако някои ми помогне да открия това, което търся, защото аз самата не знам!

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!