Доста отдавна чета писмата тук. Във всяко поотделно намирам и нещо от своя живот. Но ще започна отначало.

Дете съм на разведени родители и много страдах от това. Но после осъзнах защо са се развели родителите ми. Израснах много затворена с трудно детство, живеех с майка ми, а тя винаги имаше някаква връзка, в която беше емоционално заета и почти нямаше време за мен. Когато ми обръщаше такова ме навикваше за това, че не съм измила чиниите или почистила. Винаги имаше за какво да ме удари и не помисляше, че така убива всичко в мен.

Пораснах и на 18г. се влюбих после последва сватба, бебе и развод. Сега съм на 27г., но не мога да обичам. Всеки на когото съм се доверила ме е наранявал жестоко, а и аз самата съм станала студена, не емоционална и изпитвам вина за това.

Работя с малко хора, винаги съм усмихната, но сърцето ми се къса почти всяка минута. Много лесно завързвам контакти, но в момента в който се задълбочат нещата аз започвам да се отдръпвам и настойчивостта в човека отсреща ме отблъсква. После преживявам трудно разделите и така.

Сина ми е вече първи клас, все още съм му нужна, но не знам докога. Той ще порасне и ще има друг път в живота, а аз не знам накъде. Много съм самотна, станала съм парче лед и това ме плаши.

Иска ми се да съм по-емоционална външно, а не вътрешно. Искам да спра да изживявам всяка обида и лъжа дълбоко и да страдам и да търся вината в себе си.

Искам да погледна с други очи на живота и открия смисъл да продължа напред.

Искам поне за миг да съм щастлива.

Благодаря на всички които ще прочетат това.